от плячката дори петак —
раздаде всичко на войската…
Но ето, музика се чува,
пристига тука дон Фернан!
О, нека с радост го посрещнем,
със песни, с благопожелания —
това са най-добрите лаври
за идващия със победа!
Шеста сцена
Същите, Командорът, Хуан Рижият, Естебан, Алонсо, Ортуньо, музиканти, селяни
Музиканти (пеят):
Да живее дон Фернан,
славния ни командор!
Покорител на земи,
победител на врага!
Слава на рода Гусман!
Слава на рода Хирон!
Той е кротък в мирно време,
скромен, тих и справедлив,
но съсече много маври —
едри, яки като дъб!
Идва като победител
днес от Сиудад Реал,
във Фуенте Овехуна
носи вражи знамена!
Да живее командора
дон Фернандо Гомес!
Командорът:
Да ви закриля Бог! Благодаря ви
и обичта ви ще запаметя!
Алонсо:
Тя е нищожна част от любовта,
която командорът заслужава!
Естебан:
Фуенте Овехуна, общината,
и всички ние молим ви със жар
ведно с привета ни и този дар
вий да приемете. Не сме богати,
но Бог от бедност все пак ни избави,
затуй, изпълнен с чувства най-добри,
реши градецът да ви подари
два коша грънци — лъскави и здрави,
туй стадо гъски — вижте ги, и те
сега се дигат и глави възправят,
победата ви сякаш да прославят!
А ето и месо — и десетте
прасета са прекрасно осолени
по начин, от дедите ни познат,
и кожицата има аромат
на ръкавици, с амбра напоени.
А тук — петли, сто чифта хубавци!
А тука пък — кокошки, все големи,
в съседните села сега без време
оставили петлите си вдовци!
Ний нямаме жребци, златоковани
оръжия, но в тоя час сега
по-нужен ви е верният слуга,
отколкото претъпкани колчани…
Все пак със златото се мерят
и меховете вино. Щом вървят
войниците със тях на дълъг път —
отстъпват враговете и треперят!
Помага много виното във боя!
Тук има сирене, а тук за вас
и нещо лично съм донесъл аз…
Да ви е сладък хляба и покоя
след битката!… Не ни корете строго,
троха е всичко туй пред любовта
към вас!
Командорът:
Благодаря ви, господа!
Бъдете здрави! И на всички — сбогом!
Алонсо:
Да беше селската камбанария
от злато или да блести
тоз кипарис пред градските врати
от бисери — тогава щяхме ние
достойно да се отплатим!… Простете
ни тия дарове, но… няма как…
Командорът:
Вървете си! Благодаря ви пак!
Естебан:
Певци! Отново песента почнете!
Музиканти (пеят):
Да живее дон Фернан,
славния ни командор!
Покорител на земи,
победител над врага!
(Алкалдите, селяните и музикантите излизат)
Седма сцена
Командорът, Лауренсия, Паскуала, Ортуньо, Флорес
Командорът:
Почакайте тук вие двете!
Лауренсия:
Какво желаете, сеньор?
Командорът:
Надменността във твоя взор
отново, звяр прекрасен, свети!
Лауренсия (към Паскуала):
Със тебе ли говори?
Паскуала:
Боже!…
Не с мене!
Командорът:
Моите слова
за теб са и за онова
създание със груба кожа.
Нали сте мои?
Паскуала:
Командоре,
да, ваши, но във всичко — не!
Командорът:
Та влезте в двора ми поне!
Там също тъй живеят хора!
Не някой друг, там аз живея!
Лауренсия:
Алкалдите да бяха, щях
да вляза. На един от тях
съм дъщеря! Сама — не смея!
Командорът:
Ей, Флорес!
Флорес:
Аз!
Командорът:
Къде се шляеш?
Забрави ли дълга си?
Флорес:
Влез!
По-бързо! Той ви прави чест,
а вий…
Лауренсия:
Не пипай, ще се каеш!
Флорес:
Глупачки!
Паскуала:
Може да сме прости,
но вече знаем хитростта:
щом влезем — тежката врата
веднага някой ще залости!
Флорес:
Трофеите си там сеньорът
ще ви покаже.