Трепването на очите на Алдрик и ахването от изненада на Одиана ѝ доставиха истинско, макар и краткотрайно удоволствие. Тя извърна поглед към входа на шатрата и зачака със застинало в решително изражение лице.
С все още измачкани дрехи, Фиделиас се появи на входа. Беше измил „синината” от лицето си и притискаше чиста, бяла кърпа към разцепената си устна.
– Казах ви, че няма да се хване – промърмори той.
– Ще получа ли оценка за това си представяне, патрисерус? – попита Амара.
– Отлична при това. – Фиделиас се загледа в лицето ѝ и неговото се изкриви в гримаса. – Ще ни кажеш всичко за двореца, Амара. Нещата може доста да загрубеят, но в крайна сметка ще го направиш. Шах и мат, Амара. Не е нужно да си усложняваш още повече живота.
– Предател. – Амара изрече думата почти без да се замисля.
Лицето на Фиделиас потрепна, след което се свъси в мрачна гримаса. Настъпи мълчание, през което Одиана се озърна и услужливо предложи:
– Да донеса железата за жигосване тогава?
– Мисля, че за момента няма нужда от повече бруталности – обърна се към двамата Фиделиас. – Дай ми малко време насаме с нея – погледна Алдрик в очите, – може да успея да ѝ налея малко здрав разум в главата.
Без да откъсва поглед от него, Алдрик размисли за момент.
– Така да бъде. Скъпа, ако обичаш.
Одиана заобиколи стола му и на свой ред изгледа изпитателно Фиделиас.
– Опитваш ли се да ѝ помогнеш по някакъв начин, или просто искаш да ни спреш да получим онова, което искаме? – попита тя.
Едното ъгълче на устните на Фиделиас се повдигна многозначително.
– Да – отвърна той. – Не. Небето е зелено. Аз съм на седемнайсет. Истинското ми име е Гундред. – Очите на жената се облещиха насреща му и той килна присмехулно глава на една страна. – Не можеш да разбереш дали лъжа ли, скъпа? Не съм вчерашен. Научих се да заблуждавам вещици като теб дълго преди да се родиш. – Погледна към Алдрик. – В мой интерес е да я накарам да говори. Сложил съм си вече главата в торбата, ще гледам поне да има за какво.
Устните на големия майстор на меча изненадващо се разтеглиха и разкриха два реда зъби.
– Няма ли да ми дадеш честна дума поне?
– Има ли значение?
– Щях да те убия, ако се беше опитал да го направиш. Имаш четвърт час. Нито секунда повече
Той се изправи, подхвана нежно Одиана под ръка и я изведе от шатрата. Преди да излезе, водната вещица изгледа свирепо Фиделиас и Амара.
Фиделиас изчака да останат насаме и погледна Амара в очите, но не заговори.
– Защо, патрисерус? – попита тя. – Защо правиш това?
Фиделиас продължи да я гледа с безизразни очи.
– Служих като Курсор в продължение на четирийсет години. Нямам жена. Нямам семейство. Нито дом. Отдадох живота си в служба и защита на Короната. Разнасях посланията ѝ. Издирвах враговете ѝ. – Той поклати глава. – И я гледах как запада. През последните петнайсет години родът на Гай умира. Всеки го знае. Всичките ми усилия единствено отлагаха неизбежното.
– Той е добър Първи лорд. Справедлив е. Честен и почтен.
– Не става дума за справедливост, момиче. Става дума за реалност. Честността и справедливостта на Гай му спечелиха много и силни врагове. Върховните лордове от Юга изнемогват под данъците, които им налага, за да поддържа Защитната стена и да издържа Защитния легион.
– Те открай време се оплакват от данъците си – прекъсна го Амара. – Но това не значи, че те не са справедливи. Защитната стена гарантира и тяхната безопасност. Ако ледените хора нахлуят от север, с тях също е свършено, също както с всички нас.
– Не така виждат те нещата – каза Фиделиас. – И са готови да направят нещо по въпроса. Управлението на Гай отслабва. Той няма наследник. Не е назовал свой приемник. И те са готови да действат.
– Атикус – възмутено натърти Амара. – Кой друг?
– Не ти трябва да знаеш. – Фиделиас клекна до нея. – Амара, помисли. Всичко започна от момента, в който сенатският Принсепс беше убит. Управлението на Гай умря заедно със Септимус. Кралската династия не се слави с плодовитост и смъртта на единствения му син бе приета като знак от мнозина. Неговото време отмина.
– Но това не е справедливо.
– Забрави за справедливост, момиче – озъби се Фиделиас с изкривено от гняв лице. – Колко кръв пролях в служба на Короната. Колко хора избих. Виждаш ли в това справедливост? Оправдана ли е тяхната смърт, защото е в името на този или на друг Първи лорд? Убивах. И по-лоши неща вършех в защита на Короната. С Гай е свършено. Никой не може да спре това.