– Политика. – Бърнард се изплю в огъня. – Приех този холт в пустошта, защото не исках да имам нищо общо с Върховните лордове, нито с Първия лорд, в този ред на мисли.
– Съжалявам. Другите дали са добре?
Бърнард поклати глава.
– Не знам. Не искам да насилвам много Брут след такава битка. Засега го използвам само колкото да ни прикрие от други призователи на земя. Опитах да ги потърся по-рано, но не открих нищо.
– Сигурна съм, че Тави е добре. Той е изобретателно момче.
– Умен е – кимна Бърнард. – И бърз. Но в тази буря това може да се окаже недостатъчно.
– Носи сол със себе си – каза Амара. – Взе я, преди да тръгнем от холта.
– Това е някаква утеха.
– И не е сам. Взе със себе си онзи роб.
– Фейд. – Лицето на Бърнард се изкриви в гримаса. – Не знам защо сестра ми продължава да го търпи.
– Много роби ли имаш в холта?
Бърнард поклати глава.
– Преди купувах от време на време. Давах им шанс да си спечелят свободата. Много от семействата в холта ми са на бивши роби.
– Но не си дал шанс на този Фейд, така ли?
– Напротив – намръщи се Бърнард. – Той беше първият роб, когото купих, още в началото, когато поставих основите на Бърнардхолт. Но той никога не може да събере достатъчно, за да откупи свободата си, или харчи парите, които изработва, или прави някоя глупост и трябва да плаща за счупеното. Изгубих търпение да се занимавам с него още преди години. Сега Исана му бере грижата. Дрехите му вечно са скъсани и изцапани и не иска да свали този проклет нашийник. Не е лош човек, приличен ковач и калайджия е, но има по-малко мозък от тухла.
Амара кимна, надигна се от земята и седна. От усилието ѝ прималя и тя се олюля.
Бърнард протегна ръка и я хвана да не падне. Ръката му беше приятно топла върху рамото ѝ.
– Не бързай. Трябва да си починеш. Такъв потоп те изцежда до смърт.
– Не мога – каза Амара. – Трябва да тръгвам. Да намеря Тави или поне да предупредя графа.
– Тази вечер няма да ходиш никъде – каза Бърнард и кимна към входа на пещерата, откъдето се чуваше приглушеният вой на вятъра. – Бурята ни удари и се оказа по-силна, отколкото предполагах. Навън няма никой.
Тя го погледна и свъси вежди.
– Лягай и почивай. Ще е глупаво да се изморяваш още повече.
– Ами ти?
– Аз съм добре – сви рамене Бърнард. – Ти почивай. Щом стихне бурята, тръгваме.
Амара спря да се съпротивлява на топлия натиск на ръката му и я остави да я свали отново на земята. Въздъхна от облекчение. Пръстите му стиснаха леко рамото ѝ и тя почувства силата им през кожата си. Потрепери и почувства смесица от чувството на сигурност, което ѝ даваше тя, и острия пристъп на някакво първично и чисто физическо усещане, което се загнезди в стомаха ѝ. Сърцето ѝ заби силно и дишането ѝ се учести.
– Трепериш – каза той.
Не отмести ръката си.
– Студено ми е – преглътна тежко Амара.
В този момент забеляза голите си, опънати край огъня, изложени на показ крака, и веднага ги сви и придърпа към ризата (неговата риза), с която беше завита.
Той се примъкна към нея и свали ръка от рамото ѝ. Легна зад нея и раменете ѝ се опряха в гърдите му.
– Облегни се на мен – каза ѝ тихо. – Само докато се стоплиш.
Тя се отпусна на него и почувства силата и топлината на тялото му. Изпита неистовото желание да се обърне на другата страна и да зарови лице в рамото му, да усети допира на кожата му до своята, да се наслади на близостта и топлината му. Мисълта за това я накара отново да потрепери. Тя прокара нервно език по устните си.
– Добре ли си? – попита Бърнард.
– Аз… – преглътна Амара. – Още ми е студено.
Ръката му се вдигна и я обгърна, силна, но внимателна, и я притисна малко по-силно към него.
– Така по-добре ли е?
– По-добре – прошепна тя. Извърна се назад, за да погледне лицето му. Устата ѝ беше почти до неговата. – Благодаря ти. Че ме спаси.
Тя не разбра какво щеше да каже той, защото думите така и не напуснаха устните му. Очите му се спряха върху нейните, после се спуснаха към устните ѝ.
– Трябва да поспиш – каза накрая той, след мъчително дълго мълчание.
Без да откъсва очи от неговите, Амара поклати глава. Приближи се към него и устните ѝ докоснаха неговите – бяха сухи, леко напукани и топли. Тя долови мириса на тялото му – кожа и свеж бриз. Амара притисна устни към устата му и той отвърна на целувката ѝ, бавно и внимателно, но тя долови едва загатната страст в начина, по който устните му жадно се притиснаха в нейните. Сърцето ѝ заби лудо.
Той сложи край на целувката. Очите му бяха затворени, когато отлепи устни. Амара го видя да преглъща тежко и усети ръката му да се стяга за момент около нея. После той отвори очи и повтори: