Одиана въздъхна отегчено.
– Не – каза после. – Не ставай глупава. Оградил ни е с огън. Пресушил ни е. Фурията ти не може да те чуе, а дори и да успее, с това, което ти донесе, няма да напълниш и половин шепа.
Исана потрепери. За пръв път откакто откри Ручей, не получи моментален отговор от нея, дори не долавяше успокоителното ѝ присъствие. Тя преглътна тежко и огледа вътрешността на помещението. По стените висеше сушено месо и из въздуха се стелеше дим. Явно бяха затворени в сушилнята за месо на Кордхолт.
Беше затворничка на Корд.
Самата мисъл я накара да потрепери и косата ѝ да настръхне.
Одиана я наблюдава известно време, без да проговори, и накрая кимна.
– Да ти кажа, той не смята някога да ни пусне да излезем оттук. Долових мислите му още преди да ни докара тук.
– Жадна съм – каза Исана. – Жегата ще ме довърши. Трябва да пия нещо.
– Оставиха ни две малки чашки вода – каза Одиана и кимна към отсрещната страна на огнения кръг.
Исана забеляза двете дървени чашки на земята и се примъкна към тях. Вдигна първата, но тя беше съвсем лека, празна. Хвърли я настрана. Гърлото ѝ направо изгаряше. Опита втората.
Оказа се също празна.
– Ти спеше – каза Одиана. – И аз изпих всичко.
Исана я изгледа озадачено. Не можеше да повярва на ушите си.
– Горещината ще ни убие – каза тя, едва сдържайки се да не повишава тон.
Тъмнокосата се усмихна апатично.
– Не и мен. Аз пих за двама.
Исана стисна зъби.
– Всъщност права си. Използвай я. Призови фурията си и я изпрати за помощ.
– Прекалено далече сме от всякаква помощ, момиче.
Исана стисна ядосано устни.
– Тогава, когато някой от тях влезе…
Одиана поклати глава.
– Да не мислиш, че им е за пръв път? – попита тя с хладен, равнодушен тон. – Търговците на роби с това се прехранват, това им е работата, момиче. Оставиха ни точно толкова, колкото да не умрем от жажда, но да не можем да използваме фуриите си. Да кажем, че опитам. Няма да успея и те ще накажат и двете ни.
– Това е, значи? Няма дори да опитаме, така ли?
Одиана затвори очи и наведе глава.
– Ще имаме един-единствен шанс, момиче – каза накрая тихо.
– Не съм мо…
– Разсъждаваш като такова – изсъска Одиана. – Знаеш ли колко от робините биват изнасилени в първите ден-два от пленяването им?
От въпроса на чернокосата я побиха тръпки.
– Не.
– А знаеш ли какво се случва с онези, които се съпротивляват?
Исана поклати глава.
Одиана се усмихна.
– Съпротивляваш се само първия път. След това те се погрижват никога повече да не ти хрумне да го правиш. От мен да го знаеш.
Исана изгледа продължително жената.
– Колко дълго си била робиня? – попита я.
Одиана избута назад кичурите коса, разпилени по лицето ѝ.
– Когато бях на единайсет, моят холт продаде дълга на баща ми на група търговци на роби. Отведоха всички ни. Убиха баща ми, по-големия ми брат и бебето. Задържаха майка ми, сестра ми и мен. И по-малкия ми брат. Беше красиво момче. – Погледът ѝ се зарея отнесено, после спря на стената отсреща. В очите ѝ се отразиха пламъците на огъня. – Бях прекалено млада. Още не беше дошъл първият ми цикъл, нито бях открила фуриите си. Но в онази нощ всичко стана наведнъж. В нощта, когато ме отведоха. Подаваха си ме около огъня като мех с вода. Сетивата ми се пробудиха и започнах да долавям всичко, което те изпитваха, момиче. Всичката им похот, омраза, глад. Преминаха през мен. Влязоха в мен. – Тя започна да се поклаща напред-назад. – Не знам ти как си открила способностите си, призователке на вода. Но се благодари на всички фурии от Карна, че не си имала моето пробуждане. – Усмивката бавно се върна на устните ѝ. – От подобно преживяване човек като нищо може да полудее.
Исана преглътна.
– Съжалявам за това, Одиана, но ако сега работим заедно…
– Ще умрем заедно – прекъсна я Одиана и раздразнението се върна в тона ѝ. – Сега ме чуй, момиче, ще ти обясня какво има да става. Преживяла съм го веднъж.
– Добре – прошепна тихо Исана.
– Има два вида търговци на роби. Едните влизат в занаята, за да печелят, за тях това е просто работа. Другите го приемат лично. Първите работят за Консорциума. Те не повреждат стоката, освен ако не е, за да наложат дисциплина или да дадат урок. Ако те харесат, канят те в шатрата си, дават ти добра храна и те омайват с приказки. Резултатът е същият като при изнасилването, с тази разлика, че се наяждаш добре и получаваш меко легло след това.
– Корд не такъв.
– Не, не е. Той е от другия вид. Като онези, които отведоха семейството ми. За него е от значение да те подчини на волята си. Да те пречупи. Той не цели да достави стока с добро качество, способна да работи или доставя удоволствия. Той иска да ни види разкъсани на парчета. Иска да освирепеем като животни. – Одиана се усмихна. – Пречупването е онази част от работата, която му доставя истинско удоволствие.