– Няма нужда да занимаваме с това Единствения.
– Тогава, стига вече – каза Дорога и без да откъсва поглед от другия мъж, бавно се разположи върху камъка.
Скагара го последва. Тогава Дорога промърмори:
– Изправяме се пред Единствения в този хорто.
Той обърна лице към слънцето със затворени очи и промърмори нещо на собствения си език. Другите двама марати направиха същото, всеки на своя език, различен от другите. Тишината завладя хълма в продължение на няколко секунди, след това маратите сведоха погледи.
– Наричат ме Дорога, главатар на сабот-ха, кланът на гаргантите – обяви тържествено той.
– Казвам се Хашат, вожд на кеврас-ха, кланът на конете – обяви жената.
– Казвам се Скагара, вожд на драхга-ха, кланът на вълците. – Скагара се изправи нетърпеливо. – Не виждам нужда от този хорто. Сред нас има пленени врагове. Да поемем силата им и да тръгваме на бой.
Дорога поклати сдържано глава.
– Да. Тези са наши врагове. Така казва и Атсурак от сишкрак-ха. – Той се обърна с лице към Тави. – И никой не е казал дума срещу неговата.
Тави преглътна и пристъпи напред. Гърлото му се беше стегнало на топка, но той се насили да говори и гласът му отекна сред камъните на хълма, ясен и силен.
– Казвам се Тави, от Бърнардхолт, в долината. И аз казвам, че не сме врагове на маратите.
За кратко там, на върха, настъпи тишина. После Скагара скочи на крака с бесен рев. Изведнъж, от подножието на хълма, ревът му бе подет от десетки гърла, на мъже и жени, постепенно заглушен от дълбокия отекващ хор на вълчи вой.
В същото време и Дорога се изправи на крака с пламнал поглед и въпреки че дори не отвори уста, внезапният басов рев на десетки гарганти проехтя като гръм през зимното небе и се примеси с цвиленето на безброй коне.
По склоновете на хълма, към камъните на върха се втурнаха марати, но никой не посмя да пристъпи в кръга им. Струпаха се около тях с широко отворени, блеснали от вълнение очи, стискайки оръжия, блъскайки се да видят какво ставаше вътре. Но въпреки че бяха скупчени рамо до рамо, стояха разделени на три отделни групи: маратите от клана на гаргантите с мощни рамене и здрави мускули; кланът на вълците, притихнали, с оголени кучешки зъби и гладни погледи; и кланът на конете, високи и жилави, с обръснати глави и развени от вятъра бели гриви. Изведнъж самотният връх на хълма се оказа в центъра на кипяща тълпа, развълнуван шепот, размахани оръжия и заплашителни погледи. Въздухът се нажежи от напрежение и стаено насилие, като впримчена в окови светкавица, напрягаща сили да се освободи.
Дорога се изправи, стъпи върху камъка си и вдигна ръце високо над главата си.
– Тишина! – изрева той и гласът му заглуши шума на върха на хълма. – Тишина на хорто! Мълчанието е поставено като въпрос пред Единствения!
Тави огледа реакцията, която предизвикаха думите му, и осъзна, че се е обърнал и е притиснал гръб в гърдите на Фейд. Ръцете и краката му трепереха. Поглеждайки през рамо, видя, че лицето на Фейд отново беше придобило онова отнесено изражение като преди, с вперен в празното пространство поглед. Едната му ръка стискаше Тави през гърдите, а пръстите на другата се впиваха в рамото му.
– Фейд – прошепна Тави, – добре ли си?
– Тихо, Тави – също шепнейки, отвърна Фейд. – Не мърда.
Над хълма се спусна тишина, нарушавана единствено от стоновете на вятъра. С крайчеца на окото Тави видя Скагара. Беше приклекнал до своя камък и се взираше в него, а в очите му се четеше нещо, доста наподобяващо омраза. Някакъв инстинкт предупреди Тави да не го поглежда в очите, каза му, че това може да предизвика и разгневи марата, че останалите от клана на вълците неминуемо щяха да последват своя главатар и каменният кръг щеше да се превърне в кървава касапница.
Тави не помръдна. Едва успяваше да си поема дъх.
– Ние, марат – каза Дорога, завъртайки се в бавен кръг. – Ние сме един-и-много-народи под властта на Единствения. Подготвяме се за поход срещу алераните. Тръгваме на война по думите на Атсурак от сишкрак-ха. Атсурак Кървавия. – Думите му бяха просмукани от злоба, а в следващите Тави долови дързост и презрение. – Атсурак, убиец на кутрета.
Ръмженето от десетки гърла отново се надигна на върха на хълма и за пореден път долетя ниският, пронизващ вълчи вой някъде отдолу, докъдето погледът не стигаше.
Дорога се обърна и застана с лице към вълчия клан. На лицето му нямаше и следа от страх.
– Нашият закон му дава това право, ако няма някой, който да пристъпи напред и да каже, че той бърка. Да го предизвика на кърваво изпитание. – Показалецът му се стрелна към Тави. – Този алеран казва, че Атсурак греши. Този алеран казва, че неговите хора не са враг на клановете.