Кайтай преглътна и кимна безмълвно.
Скагара се озъби зловещо.
– Тогава начертайте кръга – викна той. – Съблечете участниците. Нека кутрето на Дорога покаже силата на баща си. Алеранът не е достоен противник в изпитанието на сили, дори и за твоето кутре, Дорога.
– Изпитанието на клана на гаргантите е изпитание на сила – каза Дорога. – Но Кайтай все още не е обвързан с клан. А изпитанието на клана на лисиците, кланът на майката на моето кутре, е изпитанието на ума. Кайтай може да приеме предизвикателството в един от двата. И аз казвам, че в този случай изпитанието на лисиците служи най-добре на интересите на марат.
Хашат се намръщи, сякаш не беше разбрала съвсем, но каза:
– Подкрепям Дорога. Нека поставим въпроса пред Единствения.
– Не – озъби се злобно Скагара. – Клана на лисиците вече го няма.
Дорога се извърна към Скагара и пристъпи към него. Ръцете му се свиха в юмруци и пръстите му изпукаха. Стисна зъби и челюстите му изхвръкнаха заплашително. Спря пред водата, точно срещу главатаря на вълците, който трепереше от усилие да се овладее.
– Според мен Дорога смята, че бъркаш, Скагара – каза тихо Хашат. – Според мен той иска да поставите въпроса пред Единствения в кървавото изпитание на вълчия клан.
Скагара хвърли поглед към Хашат и скочи тромаво от камъка.
– Това няма да го забравя, Дорога – каза той с напрегнат, писклив глас. – Атсурак ще разбере как изопачи законите ни за собствените си цели.
– Махни се от очите ми – каза тихо, но заплашително Дорога.
Скагара се оттегли зад стена от неспокойни войни от клана на вълците и тръгна надолу по хълма.
Сред маратите около кръга се надигна тревожен шепот и Дорога се обърна към тях.
– Върнете се долу. Хашат и аз ще организираме изпитанието. Ще оставим Единствения да реши по кой път да тръгнем.
Маратите започнаха да се разотиват мирно и тихо, но тревожните разговори не секнаха. Вълците заслизаха колебливо, оголили кучешки зъби, предупреждавайки всеки доближил се до тях с глухо ръмжене.
Няколко минути по-късно Тави и Фейд останаха сами с тримата марати. Дорога разкърши рамене и издиша продължително.
– Така – каза той. – Хашат, какво според теб е подходящо изпитание?
– Обичайното за това хорто – вдигна рамене главатарят на конете.
Кайтай си пое шумно дъх.
– Знаеш какво се опитвам да направя.
Лицето на Дорога се изкриви в гримаса.
– Вълкът е прав за едно нещо. Ти се изправяш, ако не срещу закона, то срещу традицията. Ако преминеш границата, ще загубиш подкрепата и на собствения си клан, и на моя. Мисля, че ще е най-добре, ако отсега нататък се придържаш към традицията колкото се може повече.
Дорога погледна първо Тави, а след това Кайтай.
– Достатъчно големи ли са за това?
– Чакай малко. – Тави пристъпи напред. – Направих това, което ми каза да направя. В какво се забърках, Дорога?
– Алеран – обърна се към него Хашат. – Вие сте живи, вместо да станете храна. Трябва да благодариш на Дорога за това, а сега замълчи.
– Не съм съгласен – отсече Тави. – Досещам се какво можеше да стане тук. Вие ме използвате и мисля, че ще е хубаво поне да ми кажете как. И защо.
Хашат присви очи и сложи ръка върху дръжката на сабята си, но Дорога поклати глава.
– Не. Той говори истината. – Върна се на камъка си и се отпусна тежко. – Момче от долината, ти се съгласи да участваш в изпитанието на ума с Кайтай. Приема се, че победителят в изпитанието получава от Единствения правото да вземе решение по въпроса, който ти повдигна.
Тави се намръщи.
– Искаш да кажеш, че ако спечеля, аз съм прав и моите хора не са враг на маратите.
Дорога изсумтя в знак на съгласие.
– Моят клан и кланът на Хашат ще отхвърлят водачеството на Атсурак, който ни води срещу твоя народ.
Очите на Тави се разшириха.
– Шегуваш ли се? И половината маратска орда ще изчезне просто ей така? – Той се обърна към Фейд. Сърцето му щеше да изскочи от вълнение. – Фейд, чу ли т…?
– Все още не си спечелил изпитанието – каза злобно Кайтай, – а няма и да го спечелиш.
– Моето желание е ти да спечелиш – каза Дорога на Тави и погледна намръщено сина си. – Така ще мога да изведа хората си от този конфликт. Но може би не такова ще е желанието на Единствения.
– Знам, че моето не е такова – каза Кайтай. Младият марат кимна към баща си, после се обърна към Хашат: – Предложението ти още ли важи?
Главатарят на конете погледна Дорога и след това кимна на Кайтай:
– Разбира се.
Кайтай отвърна на кимването, приближи се към Тави и го погледна с присвити пъстри очи.