– Пострадали ли сте? – попита по-ниският. Той се наведе леко и се вгледа в краката на Фиделиас. – Враните да го изкълват, ама наистина сте ги изранили.
– Бурята ни принуди да слезем от пътя – каза Фиделиас. – Имаше наводнение и трябваше да си събуя обувките, за да плувам. Цяла сутрин ходих бос, но повече не мога.
– Обзалагам се – направи болезнена гримаса младежът и пое манерката от брат си, кимна благодарствено, пийна набързо и я подаде обратно на Фиделиас.
– Господине – каза той, – може би е по-добре да се махнете от пътя. Не съм сигурен, че тук е безопасно.
Фиделиас хвърли бърз поглед на Алдрик, който кимна и се зае с престорено усърдие да увива наранения му крак.
– Защо смяташ така, синко?
– Проблеми в долината, господине – отвърна високият. – Снощи като че ли всички фурии бяха призовани наведнъж – местните фурии на хората от фермите, по-точно. А по-малкият ми брат е забелязал край нашия холт нещо, което се кълне, че е било маратски съгледвач – за Уорнърхолт става въпрос, господине.
– Марат? – усмихна се скептично Фиделиас. – Май брат ти си е правил шеги с теб, синко.
Младежът от Уорнърхолт поклати глава.
– И така да е, в долината има проблеми, господине. Аз и братята ми се прибрахме, за да помогнем на баща ни с местните проблеми, но всичко излезе от контрол. Имаше голяма свада, за малко да има и убити. Видяхме да се издига пушек от изток, близо до Алдохолт. Като взехме предвид нещата от снощи и това, което видяхме сега, решихме, че ще е най-добре да разпространим новината.
Фиделиас премига.
– Леле, значи, сте тръгнали към гарнизона, за да предупредите за неприятностите?
Младежите кимнаха мрачно.
– Тръгнете надолу по пътя, откъдето дойдохме ние, и потърсете пътека на юг. Ще ви отведе до Бърнардхолт. Ако ни извините, господине, по-добре да не се бавим повече тук. Съжалявам, че не можем да ви помогнем.
– Всичко е наред – успокои го Фиделиас. – Всеки със задълженията си, синко.
Намръщи се и изгледа изпитателно по-младия брат.
– Господине?
– Ти си горе-долу мой ръст, нали?
Алдрик изтри кръвта от меча си.
– Можеше да го изчакаш поне да умре – каза той.
Фиделиас събу и втория ботуш от по-ниския младеж и седна, за да ги нахлузи върху набитите си крака.
– Нямам време.
– Не съм сигурен, че това беше нужно, Фиделиас – каза Алдрик. – Ако мълвата е тръгнала, няма връщане назад. Нямаше смисъл да ги убиваме.
– Не знаех, че ще имаш нещо против – каза Фиделиас.
– Добър съм в убиването, но не значи, че ми харесва.
– Човек обича да прави онова, в което най го бива. – Фиделиас затегна връзките колкото можа и потрепери от болка. – Беше необходимо. Трябва да спрем всеки, който се опитва да занесе новина до гарнизона или до другия край на долината.
– Но този холтър сигурно вече е стигнал там.
– Той е само един човек, един разказ. Местният граф няма да рискува заради разказа на един човек. Това ще ни спечели време. Ако успеем да спрем повече новини да стигат до него, ще сме сигурни, че гарнизонът няма да е подготвен. Мъртъв ли е?
Алдрик се наведе за миг над босото момче.
– Отишъл си е. Искаш ли да дам знак на мъжете?
– Да. – Фиделиас се изправи и изпробва тежестта на тялото си върху краката. Боляха го, боляха го отвратително много, но ботушите бяха доста удобни. Щяха да изкарат доста. – Пак ще трябва да говорим с Атсурак. Нещата започнаха да излизат от контрол. Не можем да чакаме още дълго.
Фиделиас прескочи телата на младежите от Уорнърхолт и погледна през рамо майстора на меча.
– Да започват атаката си незабавно.
Глава ХXVIII
Корд накара Исана да гледа какво направиха с Одиана. Беше взел стол със себе си и седна зад нея в кръга от жарава. Накара я да седне на пода пред него, за да могат да гледат заедно, сякаш пред очите им се разиграваше спектакъл.
– Тя е корава – каза Корд след мъчително мълчание. – Знае какво прави. Знае как да оцелява.
Исана потисна гаденето в стомаха си достатъчно дълго, за да успее да каже:
– Защо смяташ така?
Нямаше значение какво казва, стига да можеше да отклони мислите си от това, което се случваше пред очите ѝ.
– Пресметлива е. Ето, виждаш ли как се съпротивлява? Точно колкото е нужно, за да разпали страстта на един мъж. После, щом ѝ се качи отгоре, омеква и става безпомощна. Тя знае, че на всеки мъж му се иска да вярва, че има такава сила над жената. Диктува им какво да мислят – почти не е насилена.
Исана потрепери и не каза нищо.
– Трудно е да пречупиш такава жена. Калена е.