– Тя е жена, Корд. Човек. Не е животно, чиято воля да пречупиш, за да ти се подчинява.
– Била ли е роб преди?
В тона му се прокрадна нещо зловещо, нещо като грозна усмивка.
– Не знам – отвърна Исана, – почти не я познавам.
– Нали знаеш, че ти спаси живота – каза Корд. – Когато те намерихме край реката. Аз я накарах да го направи.
Исана се обърна и го погледна. Опита да прикрие ненавистта си.
– Защо, Корд?
– Не ме разбирай погрешно, Исана. Не че не ми допада идеята да си мъртва. Бих се радвал да го видя. – Очите му не се откъсваха и за секунда от сцената, която се разиграваше отпред, и в тях проблясваше нещо тъмно, гневно, непознато. – Но моят син е мъртъв заради теб. А това изисква сериозна отплата.
– Мъртъв? – каза Исана и бавно затвори очи. – Корд, трябва да разбереш, не става въпрос за теб, не става въпрос за търсенето на истината, нито за дъщерята на Уорнър…
– Как пък не, враните да го изкълват – каза Корд. – Заради теб трябваше да отидем в Бърнардхолт. Заради теб трябваше да излезем в бурята. Заради теб трябваше да следим никой да не изтича за помощ при Грам – но разбира се, малкият ти изрод го направи. Заради теб умря Битан. – Той я погледна отгоре и оголи зъби. – Е, сега аз съм силният. Сега аз съм този, който диктува правилата. И ще ти покажа, Исана, колко ниско може да падне една жена. После ще довърша това, което реката започна.
– Корд, не разбираш ли? – обърна се към него Исана. – Може би всички сме в опасност. Бърнард видя…
Той я удари с юмрук. Ударът я повали на земята и тялото ѝ се отпусна безпомощно и остана да лежи неподвижно. След кратък момент на объркване се появи болката, пулсираща от устата и бузата. Усети вкуса на кръв върху езика си, разцепен от собствените ѝ зъби.
Корд се наведе и я хвана за косата. Придърпа лицето ѝ до своето.
– Не ми говори така, сякаш си човек. Вече не си. Сега си просто парче месо – каза той и разтърси ожесточено главата ѝ, – разбираш ли?
– Разбирам – каза пресипнало Исана, – че ти си дребна душица, Корд. – Тя си пое въздух, достатъчно, за да се различават думите. – Не можеш да погледнеш отвъд себе си, дори когато идва нещо, което ще те унищожи. Ти си малък. Каквото и да ми направиш, пак ще си останеш малък. Страхливец, който наранява робите, защото го е страх да предизвика някой по-силен.
Погледите им се срещнаха и тя прошепна:
– Хвана ме, защото ме свари безпомощна. Иначе нищо нямаше да можеш да ми направиш. Защото си нищожество.
Очите на Корд проблеснаха. Той изръмжа ожесточено, като див звяр и отново я удари, още по-силно. Пред очите ѝ избиха ярки светлини и прашният под се надигна да посрещне главата ѝ.
Не беше сигурна колко дълго беше лежала така, болката и жаждата я заслепяваха и караха да загуби представа за всичко друго. Но когато отново се свести и седна, бяха останали само Корд и синът му Арик. Одиана лежеше на пода, недалече, извърнала глава на една страна, с вдигнати крака и разпиляна по лицето ѝ коса.
Корд хвърли манерка на пода до Исана. Нещо вътре избълбука тихо – непогрешим знак, че в нея имаше съвсем малко вода.
– Давай – каза ѝ той, – в тази няма нищо. Искам да видиш всичко.
Исана вдигна манерката, гърлото ѝ гореше. Не вярваше, че Корд казва истината, но се чувстваше изтощена, слаба, а гърлото ѝ сякаш беше покрито със сол. Издърпа запушалката и пи, преди да е осъзнала какво точно прави. Водата, топла, но чиста, се разля в устата ѝ. Половин чаша може би, със сигурност не повече. Свърши, преди да утоли жаждата ѝ, но поне облекчи влудяващата болка в гърлото. Тя свали манерката и вдигна поглед към Корд.
– Арик – каза Корд, – донеси ми кутията.
Арик тръгна към вратата, но се поколеба.
– Татко, тя може да е права. Искам да кажа, че това, което Тави каза на реката, и всичко…
– Момче – прекъсна го с ръмжене Корд. – Донеси ми кутията и си дръж устата затворена. Чу ли ме?
Арик пребледня и преглътна.
– Да, татко.
Той се обърна и излезе от сушилнята за месо.
Корд се обърна към нея.
– Работата е там, Исана, че ти си прекалено наивна, за да се страхуваш толкова, колкото трябва. И аз искам да ти помогна. Искам да знаеш какво ще се случи след малко.
– Безполезно е, Корд – каза Исана. – По-добре направо ме убий.
– И това ще стане, когато реша.
Той отиде до Одиана, протегна се и я сграбчи небрежно за косата. Жената изскимтя и усука рамене, борейки се немощно да се отскубне от него. Корд събра косата ѝ нагоре, кичур по кичур и я стисна в юмрука си.
– Виждаш ли я тази тук? Корав противник. Знае какво прави. Познава играта. Знае как да оцелее – той дръпна косата и Одиана изскимтя. – Кога какъв звук да издаде. Нали, момиче?