Главата на Одиана беше наклонена, извърнала лице от Корд и Исана успя да види изражението ѝ. Погледът на водната вещица беше твърд, изражението ѝ – сурово и сдържано. Но когато заговори, гласът ѝ бе умело престорен – немощен, разтреперан:
– Моля – прошепна тя. – Господарю, не ми причинявай болка. Ще направя всичко, което пожелаеш.
– Точно така – избоботи Корд и ѝ се ухили. – Ще направиш и още как.
Вратата се отвори и Арик влезе. Носеше дълга, плоска кутия от гладко, полирано дърво.
– Отвори я – нареди му Корд. – Покажи ѝ.
Арик преглътна. След това заобиколи и застана пред Корд, все още стиснал Одиана за косата, и отвори кутията.
Исана видя съдържанието ѝ: парче метал, някаква лента, около инч широка, лежеше в кутията върху парче плат и отразяваше с матов блясък светлината на огъня.
Изражението на Одиана се промени. Твърдостта изчезна от очите ѝ, а устата ѝ застина отворена, в нещо близко до ужас. Тя се дръпна от кутията, но хватката на Корд я спря. Исана я чу да скимти от болка и без съмнение, от страх.
– Не – каза тя. Изведнъж гласът ѝ беше станал по-рязък, висок и изпълнен с паника. – Не, няма нужда от това. И на теб не ти трябва. Не, недей, обещавам, няма да ти е нужно, само ми кажи какво искаш.
– Казва се дисциплиниращ нашийник – обясни Корд на Исана със спокоен тон. – Подсилен от фурии. Не са обичайни за тези райони толкова на север. Но са полезни понякога. Според мен тя знае какво е.
– Няма нужда от това – изписка отчаяно Одиана. – Моля те, о, велики фурии, моля те, господарю, няма нужда от това, не е нужно, не, не, не, не…
– Арик, сложи ѝ го.
Корд повдигна грубо Одиана, като я държеше за косата, и изви брадичката ѝ нагоре, за да се открие деликатната ѝ шия.
Очите ѝ, все още приковани в нашийника, се разшириха. Тя се разпищя. Беше ужасяващ звук, от онези, които извират дълбоко в гърлото и се изливат през устата без смисъл, без форма, ужасяващи и диви. Тя се завъртя и започна да се бори. Не спираше да вика, ръцете ѝ се мятаха отчаяно към лицето на Корд. Ноктите ѝ оставиха кървава резка по една от бузите му и в момента, в който успя да се изправи на крака, едното ѝ босо стъпало го изрита от вътрешната страна на коляното.
Като държеше косата ѝ с една ръка, той я обърна на една страна, за да се отдалечи от краката ѝ, а с другата я стисна за гърлото. После, с неочакван прилив на сила, без съмнение подпомогнат от земната си фурия, той я вдигна за гърлото над земята, така че краката ѝ се отлепиха от пода и заритаха под разкъсаната пола.
Дори във въздуха, Одиана продължи да се бори, яростно и неуморно. Одраска леко ръката му с нокти, защото не успя да стигне лицето, но той я удържа, лицето му дори не потрепна. Тя го риташе по бедрата, ребрата, но без опора, ударите ѝ не можеха да спрат едрия холтър. Тя се дърпа, ръмжа, задъхваше се, издавайки гърлените животински звуци на хванато в капан животно.
Накрая очите ѝ се обърнаха и тя бавно се отпусна.
Корд я задържа още миг, преди да я пусне на пода, и още веднъж я повдигна за косата, оголвайки шията ѝ.
– Арик.
Младежът преглътна. Хвърли бегъл поглед на Исана, лицето му беше изопнато, безизразно. Пристъпи напред и сложи металната лента около шията на Одиана. Тя се закопча с едно тихо, остро изщракване.
Одиана си пое дъх на пресекулки и когато Корд пусна косата ѝ с пренебрежително движение и я бутна напред, простена. Свлече се на една страна, затвори очи и вдигна ръце към гърлото си. Започна да дърпа отчаяно, настървено нашийника с отмалели пръсти.
Корд изтегли нож от колана си и поряза палеца си, после грабна дланта на Одиана в огромните си ръце и направи същото с нейния. Тя отвори очи, погледна го и отново подивя. Изписка и пак се хвърли настървена върху него, объркана, замаяна.
Корд се ухили самодоволно. С небрежно движение вдигна ръката ѝ и притисна окървавения ѝ палец към нашийника, а след това притисна своя палец до нейния. По метала останаха две червени петна.
– Не – изскимтя в безсилие Одиана, но думите ѝ заглъхнаха, а очите ѝ се наляха със сълзи.
После потръпна. Устните ѝ се раздвижиха отново, но нищо смислено не излезе от тях. Потръпна отново, очите ѝ започнаха да блуждаят. Тялото ѝ се отпусна, бунтът срещу ръцете на Корд постепенно утихна. Тялото ѝ се разтресе още веднъж, този път съпроводено от тих стон.
– Свързване – каза Корд, като погледна към Исана. Очите му блеснаха. Ръцете му зашариха по тялото на жената – небрежни, собственически. – Ще отнеме няколко минути, докато подейства.