Тя стисна безпомощно зъби. Само ако можеше да слуша, може би щеше да успее да научи нещо важно. Изглежда, момчето следваше заповедите на баща си с неохота. Възможно беше да го убеди да им помогне, ако само успееше да намери правилните думи. Чувстваше се сляпа и недъгава, почти.
– Арик, чуй ме – каза Исана, – не си мислиш, че всичко това ще му се размине, нали? Не вярваш, че ще избегне възмездието за нещата, които направи тази вечер.
Той приключи с изпразването на кофата. Върна се при големия контейнер.
– Разминава му се от години. Какво, според теб, се случва на робите, които минават оттук? – отвърна апатично той.
Исана се вторачи в него, отвратена.
– Враните да го изкълват – прошепна тя. – Арик, моля те, поне ми помогни да свалим този нашийник.
Тя посегна към шията на Одиана, завъртя нашийника и се опита да намери закопчалката.
– Недей – каза рязко Арик. – Недей, ще я убиеш.
Пръстите на Исана замръзнаха. Вдигна поглед към него.
Арик прехапа устни.
– Кръвта на татко е върху него. Само той може да го свали.
– Как да ѝ помогна?
– Не можеш – отвърна ядосано Арик. Обърна се и запрати кофата в стената. Тя издрънча и падна на пода. Той се облегна с ръце на стената и наведе глава. – Не можеш да ѝ помогнеш. В това ѝ положение всеки може да ѝ казва каквото си пожелае, а тя ще се чувства добре, докато го прави. Но опита ли да се съпротивлява, ще… нашийникът ще я нарани.
– Това е нечовешко – каза Исана. – Велики фурии, Арик, как можеш да търпиш това?
– Млъкни – каза той, – просто млъкни.
Със сковани движения, ядосан, той се отблъсна от стената, взе кофата и пак започна да я пълни с въглища.
– Знаеш ли, ти беше прав – каза тихо Исана. – Аз казвам истината. Тави също, ако ти е казал, че долината е в опасност. Че маратите може да нападнат отново. Може да се случи съвсем скоро. Може вече и да е започнало. Арик, моля те, чуй ме.
Той изсипа нова кофа въглища върху огъня и се върна, за да я напълни отново.
– Трябва да кажеш на другите. Заради себе си, ако не заради нас. Ако маратите дойдат, ще убият и всички в Кордхолт.
– Лъжеш – каза той, без да я поглежда. – Това е просто лъжа. Опитваш се да си спасиш кожата.
– Не е така – каза Исана. – Арик, познаваш ме, откакто си се родил. Когато онова дърво падна върху теб на зимния панаир, аз ти помогнах. Помагах на всеки в долината, който имаше нужда от помощ, и никога не поисках нещо в замяна.
Арик сложи още въглища в огъня.
– Как може да си част от това – настояваше тя. – Ти не си глупав, Арик. Как може да причиняваш подобно нещо на други алерани?
– Имам ли избор? – каза той хладно. – Това е всичко, което имам. Не живея в холт, в който хората се грижат един за друг. Имам това. Тук живеят мъже, които никой друг не би приел. Жени, на чието място никой не би искал да бъде. Той е моя кръв и плът. Битан… – Гласът му потрепери и той преглътна тежко. – Той също беше моя плът и кръв. Колкото глупав и зъл да беше, все пак беше мой брат.
– Съжалявам – каза Исана и осъзна, че наистина е така. – Не съм искала някой да пострада, надявам се, разбираш това.
– Знам – каза Арик. – След случилото се с Хеди си искала само да възтържествува справедливост. Да предпазиш и нея, и други момичета като нея. И враните знаят, че това е нужно, с такъв като татко наоколо…
Той поклати глава.
Исана замълча, приковала очи в младия мъж, и постепенно започна да разбира.
– Не Битан е бил с Хеди, а ти, Арик – каза тихо тя.
Той не я погледна, не каза и дума.
– Ти си бил. Затова тя се опитваше да накара баща си да се оттегли от дуела на смъртта с твоя баща. Не е била изнасилена.
Арик се почеса по врата.
– Ние… ние се харесвахме. Бях с нея на едно събиране или панаир. Малкото ѝ братче ни откри. Беше твърде малък, за да разбере какво е видял. Измъкнах се, без да ме види добре. Но той изтичал при баща си, а тя как да му каже, че се натиска с един от синовете на Корд – избълва думата с погнуса. – Предполагам, тя не е казала много и баща ѝ сам е заключил какво се е случило.
– О, велики фурии – каза тъжно Исана. – Арик, защо не каза нещо?
– Какво да кажа? – попита Арик и ѝ хвърли мрачен поглед. – Да кажа на баща си, че обичам момиче и искам да се оженя за нея. Да я доведа тук? – Той направи дъга с ръка около себе си. – Или може би трябваше да постъпя почтено и да отида при нейния баща. Как мислиш, дали щеше да ме послуша? Допускаш ли дори и за секунда, че Уорнър нямаше да ме удуши на място?