– И граждани – добави грубо другият.
– И граждани – повтори онзи. – Ако нямате нищо против, тук ние задаваме въпросите. Да чуя име и цел на посещение.
Бърнард присви очи.
– Момчета, предполагам, че сте нови в долината. Аз съм холтър Бърнард и съм дошъл да се срещна с граф Грам.
Войниците се захилиха.
– Да де, ама виждаш ли – каза небръснатият, – графът е зает човек. Няма време за срещи с всеки опърпан селяндур и незначителните му проблеми.
Бърнард пое дълбоко дъх.
– Разбирам – каза той. – И въпреки това имам правото да искам среща, когато става дума за по-спешен въпрос, засягащ неговите владения.
Небръснатият страж сви рамене.
– Не си гражданин, селяко. Не знам да имаш някакви права.
Търпението на Амара се изчерпа и тя избухна:
– Нямаме време за това. – Тя се обърна към стража с финото наметало. – Гарнизонът може би е в опасност от нападение. Трябва да предупредим Грам, а той да направи каквото намери за добре.
Стражарите се спогледаха, а после погледнаха и Амара.
– Гледай ти – провлачи необръснатият. – Момиче. А аз те взех за кльощаво момче.
– Винаги можем да свалим тези панталони и да разберем – изгледа я похотливо другарят му.
Бърнард отново присви очи, замахна с юмрук и младият легионер с финото наметало се просна в безсъзнание на снега.
Небръснатият му другар примига озадачен към падналия легионер, после вдигна поглед към Бърнард. Понечи да вдигне копието си, но Бърнард кресна нещо и дръжката на оръжието се огъна, след което се изправи рязко и излетя от ръцете на мъжа. Онзи извика и посегна към кинжала си.
Бърнард пристъпи към младия мъж, сграбчи китката му и прикова ръката му към колана.
– Синко, не прави глупости. А сега върви извикай командира си.
– Не може да правите такива неща – изломоти стражът. – Ще ви окова във вериги.
– Току-що го направих – каза Бърнард. – И ако не искаш да го направя отново, върви да повикаш центуриона си.
Блъсна силно младежа, който залитна назад и падна в снега в основата на палисадата.
Войникът преглътна, скочи на крака и хукна във вътрешността на укреплението.
Амара вдигна очи от падналия на снега легионер и погледна към Бърнард.
– Бъди учтива и проявявай уважение, а? – каза тя.
Бърнард се изчерви.
– Може и да са разглезени градски момчета, но са легионери, да му се не знае. Трябва да се отнасят с малко повече уважение към жените. – Почеса се по главата и добави: – И към един холтър, предполагам.
Амара се усмихна, но не каза нищо. Бърнард се изчерви още повече, покашля се и извърна поглед.
Необръснатият пазач се появи от караулното помещение с полуоблечен центурион, млад мъж, малко по-възрастен от него. Центурионът близо минута се взира глупаво в Бърнард, след това даде на пазача кратка заповед, изчезна обратно в помещението, но след малко излезе, все още наполовина облечен.
Няколко легионери се събраха около портите и за успокоение на Бърнард, той разпозна неколцина от мъжете от предишните му посещения в гарнизона. Малко по-късно прошарен възрастен мъж, с развени около голото му теме коси излезе с бърза походка от портите. Беше облечен в цивилна туника, но осанката и държанието му бяха на войник.
– Холтър Бърнард. – Той погледна критично едрия фермер. – Не изглеждаш много добре.
Не попита за стража, който лежеше в снега, само се наведе и докосна слепоочията му с върховете на пръстите си.
– Лечителю Харгър – отвърна Бърнард, – да не съм го ударил прекалено силно?
– За дебела глава като тази никой удар не е прекалено силен – промърмори Харгър. После се изкикоти. – Е, ще го боли глава, когато се събуди. Очаквах нещо подобно.
– Нови попълнения?
Харгър се изправи и повече не погледна към младия страж на снега.
– Елитът на две цели кохорти от самата Рива. Синове на граждани, почти всеки. Но накуп пак нямат достатъчно мозък да си вземат сол по време на буря.
– Трябва да стигна до Грам. Веднага, Харгър. – Бърнард направи гримаса.
Харгър свъси вежди и го огледа изпитателно.
– Какво се е случило?
– Заведи ме при Грам – само каза Бърнард.
Харгър поклати глава.
– Грам е… неразположен.
– Болен ли е? – Амара премига.
– Може да се каже – изсумтя Харгър. – Лошо му става от богаташчета, които очакват да се държат с тях като с инвалиди вместо като с легионери. – Поклати глава. – Ще трябва да говориш с неговия търсач на истината, Бърнард.
– Оливия? Добре, доведи я.
– Не – каза Харгър и направи гримаса. – Най-малката дъщеря на Лиуи ще ражда и тя се върна в Рива, за да помага при раждането. Сега…