– Центурион – разнесе се силен носов глас. – Какво става там долу? Кой отговаря за тази порта? Що за глупост е това?
Харгър извъртя с досада очи.
– Сега търсач е Плувус Пентиус. Късмет, Бърнард.
Харгър се наведе и вдигна младия легионер, изпъшка, докато го мяташе на рамо, и тръгна обратно към вътрешността на укреплението.
Плувус Пентиус се оказа слаб млад мъж с воднистосини очи и силно хлътнала назад долна челюст. Носеше униформата на ривански командир – алено и златисто, – увиснала на раменете и поопъната на корема. Офицерът тръгна към тях през снега, с отпусната походка и пълен с неодобрение поглед иззад присвити клепачи.
– Така – поде Плувус, – не ви знам кои сте, но нападението на постови е углавно престъпление. – Измъкна свитък от туниката си и започна да го прелиства. После се обърна и се огледа. – Да, ето го, углавно престъпление. Центурион? Арестувайте и двамата и ги заключете в килия…
– Извинете – прекъсна го Бърнард, – но има по-важни неща на дневен ред, господине. Аз съм холтър Бърнард и трябва на всяка цена да говоря с граф Грам, незабавно. Жизненоважно е.
Плувус примига неразбиращо:
– Моля?
Бърнард повтори думите си.
Плувус се намръщи.
– Извънредно нетипично – отвърна той и отново запрелиства свитъка. – Не, не мисля, че графът приема жалби днес. Той провежда редовен съд всяка седмица и всички проблеми от този род му се представят тогава, след като са заведени в писмен вид, поне три дни предварително.
– Няма време за това – каза Бърнард. – От съществена важност за безопасността на долината е да говоря с него незабавно. Ти си търсач на истината, нали? Значи, със сигурност можеш да разбереш, че не те лъжем.
Плувус замръзна, вторачен над страниците в Амара. Погледна Бърнард и отново към нея.
– Да не би да оспорваш правомощията ми, холтър? Уверявам те, че съм упълномощен и…
Амара хвърли тревожен поглед на Бърнард.
– Господине, моля ви, наистина трябва да се срещнем с Грам.
Плувус се изпъна сковано и стисна устни.
– Невъзможно – заяви категорично той. – Съдът отваря след два дни, но не сме получили писмена жалба за тази дата. Следователно ще трябва да подадете такава при мен, да видим, в шестдневен срок, не по-дълъг, за да бъде получена от графа и да влезе в съда следващата седмица. А за каквото и да става дума, то няма нищо общо с нападение на легионер – и гражданин, при това. Центурион! Арестувайте ги!
По-възрастен войник, последван от няколко по-млади легионери, пристъпиха към Бърнард.
– Господине, с правомощията на длъжността, която заемам, и по заповед на командващия ми офицер ви арестувам. Моля, предайте оръжията си, прекратете всякакви текущи призовавания на фурии и ме последвайте до килиите, където ще останете затворени до явяването ви на съд пред графа.
Бърнард изръмжа и стисна зъби.
– Добре – каза той и стисна юмруци, – както кажете. Може би още няколко счупени глави ще ми уредят по-бързо среща с Грам.
Легионерите се приближиха до Бърнард, но центурионът се поколеба.
– Холтър – каза внимателно той и свъси вежди. – Не е нужно нещата да загрубяват.
– Центурион. – Плувус извъртя с досада очи. – Арестувайте този човек и спътницата му. Нямаш представа колко писане ме чака. Времето ми е ценно.
– Бърнард – Амара сложи ръка на рамото му, – недей.
Бърнард се извърна към приближаващите войници, свъси гневно вежди и земята под краката му леко потрепери. Войниците спряха и на лицата им се изписа тревога.
– Хайде – изръмжа огромният фермер, – нямам цял ден на разположение.
– Махни се от пътя ми! – прогърмя нечий глас, идващ иззад портите.
Амара премига, стресната от заплахата в тона му.
Мъж с измачкана и изцапана с вино риза си проби път през тълпата, събрала се да гледа спора пред портите. Не беше висок, но гърдите му бяха широки като бъчва, а челюстите му, обрасли с огненочервена къдрава брада, изглеждаха достатъчно масивни и здрави, че да чупиш камъни върху тях. Косата му, също огненочервена, беше късо подстригана и силно прошарена със сиви петна, които придаваха на скалпа му вида на бойно поле, върху което войските в червено водеха битка за територия срещу облечен в сиво враг. Очите му, кървясали и гневни, бяха хлътнали под гъсти вежди. Ходеше бос в снега и от следите му се издигаше пара.
– Какво, в името на всички фурии, става тук? – прогърмя отново гласът му. – Бърнард? Огън и гръм, човече. Какви, враните да го вземат, ги вършиш в моя гарнизон?
– О! – възкликна Плувус и листовете в ръцете му се разтрепериха. – Господине, не знаех, че вече сте станали. Тоест не знаех, че днес ще ставате. Точно решавах проблема вместо вас.