Мъжът спря и полюшвайки се, постави ръце на кръста. Изгледа свирепо Плувус, после Бърнард.
– Харгър ме извади от приятното ми вцепенение – сопна се той. – Сега по-добре гледайте да си е заслужавало.
– Да, господине, сигурен съм, така. – Плувус махна с ръка на центуриона. – Арестувай го. Хайде де. Чу графа.
– Не съм казвал да се арестува който и да било – изръмжа сърдито граф Грам. Хвърли бърз поглед на Бърнард, после на Амара. Въпреки всичкото викане и залитане, погледът му беше остър, пронизващ. – Да не би най-после да си взел друга жена, Бърнард? Да те вземат враните, време беше. Винаги съм казвал, че каквото и да не ти е наред, не може да не се оправи с палуване в леглото.
Амара почувства, че бузите ѝ пламват.
– Не, господине – каза тя, – не е това. Холтър Бърнард ми помогна да стигна дотук в безопасност, за да мога да ви предупредя.
– Извънредно нетипично – запелтечи Плувус пред Грам и страниците отново се разтрепериха в ръцете му.
– Престани да развяваш този свитък под носа ми. – Грам грабна страниците от ръката му.
Между пръстите му бликнаха ярки пламъци, след това фината черна пепел бе отнесена от хладния вятър. Плувус проскимтя.
– И така – каза Грам, изтупвайки ръце от праха, – да ме предупредиш, казваш. Да ме предупредиш за какво?
– Маратите – отвърна Бърнард. – Вдигнали са се, господине. Мисля, че идват насам.
Грам изсумтя.
– А ти коя си? – вирна брадичка той към Амара.
– Курсор Амара, господине.
Амара на свой ред вдигна гордо глава и смело срещна кървясалия му поглед, без лицето ѝ да трепне.
– Курсор – измърмори Грам и погледна към Плувус. – Възнамерявал си да арестуваш един от Курсорите на Първия лорд?
Плувус заекна и не успя да отвърне.
– Един от моите холтъри?
Плувус изпелтечи нещо нечленоразделно.
– Ба! – изръмжа Грам. – Мухльо. Вдигнете гарнизона по тревога, всички в отпуск да бъдат извикани обратно, искам всеки един наличен войник въоръжен и готов за бой, веднага.
Плувус го зяпна втренчено, но Грам вече беше обърнал поглед към Бърнард.
– Колко зле ще е според теб?
– Изпрати вест до Рива – отвърна тихо Бърнард.
Грам стисна зъби.
– Искаш да заповядам пълна мобилизация? Това ли чувам?
– Да.
– Знаеш ли колко сол ще ми трият на главата, ако се окаже, че си сбъркал?
Бърнард кимна. Грам изръмжа:
– Съгледвачи. Изпратете съгледвачи в пустошта и веднага се свържете с наблюдателниците ни.
– Да, господине – каза Плувус.
Грам го изгледа за секунда и изрева:
– Сега!
Плувус подскочи, обърна се към най-близкия войник и започна да повтаря заповедите на графа.
Грам се наежи срещу Бърнард.
– А сега мисля, че ще е по-добре да започнеш да обясняваш що за идиот си, да удариш един от моите войници.
Нежна струя студен въздух погали врата на Амара и тя потрепери – предупреждение от Сирус. Погледна назад, към ослепителната белота на сняг и лед. Засенчи очи, но не забеляза нищо.
Сирус отново раздвижи въздуха около нея – отново предупреждение.
Амара пое бавно дъх и напрегна очи към пространството зад тях. Добре се криеха, почти ги пропусна.
Там, на около десет фута от нея, имаше раздвижване на въздуха, няколко сантиметра над земята, вълнообразен танц на светлина, като вълни, издигащи се от нажежен от слънцето камък. Дъхът ѝ секна в гърлото и тя шепнешком изпрати Сирус към въпросното място. Фурията ѝ откри кълбо сгъстен въздух. Някой го беше променил, за да пречупва светлина, точно както правеше тя самата, за да приближава отдалечени обекти.
Амара пое въздух и изпрати Сирус срещу кълбото – изненадващо и бързо.
Фурията ѝ разпръсна със свистене кълбото и от нищото изникнаха трима мъже с извадени мечове, които се рееха над земята. Амара извика и мъжете, с озадачени лица, се поколебаха, преди да действат.
Един от тях се стрелна към нея с блеснал на светлината меч. Тя се хвърли на една страна и запрати Сирус да го пресрещне. Внезапно надигналият се вятър удари нападателя отстрани, избутвайки го далече от нея и насочвайки го към една от каменните стени на гарнизона. Мъжът се опита да забави скорост, но се заби в стената и при удара изпусна меча.
Вторият, със спокойно и хладно изражение, протегна ръце напред и на мига пред портите на гарнизона се изви вихрушка от сняг и частици лед. Надигналият се жилещ облак събори част от легионерите, а останалите подгони да търсят подслон зад портите.