Третият насочи напред меча си и се стрелна право към гърба на Бърнард.
Амара извика, за да го предупреди, но умората може би беше забавила прекалено много рефлексите му. Той се обърна и се опита да се отдръпне настрани, но се подхлъзна на снега и леда и падна.
Грам излезе напред. Издърпа меча от колана на потресения Плувус и пресрещна приближаващия въздушен рицар. Стоманените остриета иззвънтяха едно в друго и нападателят се стрелна покрай червенокосия граф.
– На крака! – изрева той на повалените си войници, заслепен от снежната вихрушка. – Вземете момичето! Всички зад стените!
Грам се обърна с гръб към ледената струя и сложи длан пред гърдите си. Амара видя как в шепата му внезапно се разгоря огън. Той се обърна към втория нападател и запрати срещу леда и снега стена от ревящи пламъци. Нападателят изкрещя ужасèн и снежната вихрушка внезапно утихна.
Нещо черно, тежко и димящо падна на снега пред портите и въздухът се изпълни с миризмата на овъглено месо.
Амара се втурна към Бърнард и му помогна да се изправи на крака. Забеляза нападателя си едва когато беше твърде късно. Той се изправи и без да откъсва очи от нея, извади нож от колана си. С бързо движение на китката и с прецизно насочен въздушен поток, ножът полетя със свистене към гърдите ѝ.
Бърнард също го видя и я дръпна надолу, встрани от пътя на ножа.
Острието потъна в кръста на Грам.
Силата на въздушната фурия, с която беше направляван ножът, запрати Грам няколко крачки напред в снега. Той падна, без да извика или изпъшка от болка, и остана неподвижен.
Някой от стената изкрещя заповед и двама легионери с лъкове, застанали почти над главата на рицаря, стреляха едновременно по него. Двете стрели го удариха тежко, една в бедрото, друга в тила и кървавият ѝ връх щръкна от гърлото му. Той падна и кръвта му образува алена локва в снега.
– Къде е другият? – попита Амара.
Изправи се и обходи с очи небето. С периферното си зрение зърна друго потрепване на светлина и въздух, но когато погледна натам, то изчезна. Изпрати внимателно Сирус, но фурията ѝ не откри нищо и след известно време безцелно търсене Амара се отказа.
– Лошо – прошепна тя. – Измъкна се.
Бърнард изсумтя и се изправи. Беше отпуснал цялата си тежест само на един крак, а лицето му беше изкривено от болка.
– Грам – изпъшка той.
Амара се обърна и видя Плувус и няколко легионери, надвесени над тялото му в снега. Лицето на търсача на истината беше пребледняло като платно.
– Лечител! – изкрещя той. – Някой да извика лечителя! Графът е ранен, доведете лечителя!
Легионерите стояха като зашеметени и гледаха смаяни.
Амара изсъска ядосано и разтърси най-близко стоящия до нея войник.
– Ти – каза му, – веднага доведи лечителя.
Той кимна и хукна.
– Ти – обърна се към нея Плувус. Лицето му беше изкривено от тревога, гняв и страх. – Не знам кои бяха тези мъже, нито какво става, но ти си забъркана в това. Дошла си да навредиш на графа. Ти си виновна.
– Ти луд ли си? – викна Амара. – Тези мъже са враговете! Трябва да подготвите гарнизона за битка.
– Не можеш да ми заповядваш като на роб, жено! – изкрещя Плувус. – Центурион. – Очите му се навлажниха, но гласът му беше властен. – Видяхте какво стана. Арестувайте тези двамата и ги затворете в килиите по обвинение в убийство и измяна на Короната!
Глава ХXX
Въпреки че беше изтощена, Исана не можеше да спи.
Прекара нощта, държейки главата на Одиана в скута си. Следеше треската ѝ, това беше всичко, което можеше да направи за нея. Бледа светлина се процеди през пукнатините в стените на стаята за сушене на месо, когато сивата зимна зора изгря над Кордхолт. Исана чу животните отвън, също мъжки гласове и груб смях.
Въпреки студения въздух, който влизаше отвън, във вътрешността на къщата оставаше горещо. Кръгът от жарава около двете жени бълваше безмилостна горещина. Гърлото на Исана, по-пресъхнало отпреди, вече започваше да изгаря от непосилна болка. На моменти имаше чувството, че до дробовете ѝ не достига достатъчно въздух, залиташе и ѝ беше трудно да пази равновесие дори седнала.
При поредното неспокойно мятане на Одиана, Исана се изправи и отиде до далечната страна на кръга от жар. Главата ѝ се въртеше от горещина и жажда, но тя прибра полите си и се приготви да прескочи жарта. Просто скок, каза си тя, после към вратата, въпреки че вътрешно знаеше, че тя ще е залостена. Но някоя дъска в стената можеше да е разклатена, можеше и да открие оръжие, с което да си помогне в опита за бягство.