Още докато вдигаше крака обаче, земята в далечния край на жарта се раздвижи и бързото, тежко тяло на фурията на Корд се изправи от земята, безформено и уродливо. Дъхът на Исана секна и тя свали крак.
Безформената фурия се успокои и бавно потъна обратно в земята.
Обзета от чувство на безпомощност, Исана стисна полите си в юмруци, после се върна при Одиана и отново сложи главата ѝ в скута си. Жената с нашийника изскимтя в съня си и се размърда леко. Очите ѝ потрепваха под клепачите, докато сънуваше. В един момент издаде прочувствен вик и потрепери, а ръцете ѝ се изкривиха от спазъм, протегнати към нашийника. Изглежда, че дори и в съня ѝ нашийникът на Корд продължаваше да насилва сетивата ѝ, волята ѝ. Тръпки полазиха Исана.
Светлината избледня, сенките се местеха по пода безкрайно бавно. Исана отпусна главата си и очите ѝ се затвориха. Стомахът ѝ се обръщаше от тревога. Тави и Бърнард, и Фейд. Къде ли бяха сега? Ако бяха живи, защо Бърнард не идваше за нея? Да не би онези, които ги атакуваха, да са твърде много, та брат ѝ да не може да се справи? Бърнард никога не би допуснал тя да остане в ръцете на Корд – не и докато е жив.
Възможно ли е да е мъртъв? Възможно ли е и момчето да е загинало? Не, той е избягал преди наводнението, със сигурност се е изплъзнал на преследвачите си.
Със сигурност.
Исана се разтресе, но не даде глас на напиращите ѝ отвътре ридания. Нямаше да капнат сълзи. Тялото ѝ беше скътало всичката влага, която можеше да съхрани. Копнееше за поне свободата да плаче. Но я нямаше. Тя се унесе, с наведена глава, изнемогваща от горещината, замаяна, потънала в мисли за Бърнард и Тави.
Когато резетата на вратата изтракаха и Арик влезе, Исана забеляза сивотата на здрача зад гърба му. В ръцете си той носеше поднос и не вдигна поглед към нея. Приближи кръга от горящи въглища и го прескочи. Постави подноса на земята.
На него имаше две чаши. Нищо друго.
Исана прикова поглед в Арик. Той се изправи, постоя така за момент, пристъпвайки от крак на крак със сведен поглед. После каза:
– Пак заваля сняг. По-силно.
Исана го изгледа втренчено, но не каза нищо.
Той преглътна и излезе от кръга. Отиде до контейнера с въглища и пак започна да пълни кофата, за да подсили огъня.
– Как е тя? – попита.
– Умира – отвърна Исана. – Жаждата я убива.
Арик преглътна. Изсипа кофата върху кръга и няколко парчета се разпиляха настрани. Отиде за още.
– Поне водата е чиста. Този път.
Исана го наблюдава за момент, после посегна към една от чашите. Вдигна я до устните си и отпи предпазливо, като едва се сдържаше да не я излее трескаво в устата си. Водата беше студена, чиста. Исана пое дълбоко дъх и опита да успокои разтрепераните си ръце, докато вдигаше чашата към устните си. Пи бавно, наслаждавайки се на всяка глътка.
Позволи си да изпие само половината вода. Другата половина даде на Одиана. Повдигна я леко, почти до седнало положение и ѝ наля насила течността в устата. Тя се подчини с апатично покорство.
После вдигна поглед и видя, че Арик я наблюдава, пребледнял. Исана отново положи жената с нашийника на пода и отмести няколко разпилени на врата ѝ кичура коса.
– Какво има, Арик?
– Ще се върнат довечера – каза той. – Баща ми. Те ще приключат с… Одиана и после ще сложат нашийника на теб.
Исана преглътна и не можа да овладее студенината, която я полази по гърба.
– След вечеря – каза Арик и изсипа още въглища. – Това ще е празник за него. Раздава вино.
– Арик – каза Исана, – още не е късно да направиш нещо.
Арик стисна устни.
– Напротив – отвърна той. – Сега остава само едно.
Без дума повече, той приключи с разпръскването на въглища върху кръга.
Влизането на Корд бе предшествано от плътен грохот и потреперване на пода. След това намръщеният холтър отвори вратата с мощен удар на юмрука си и пристъпи вътре. Без да продума, плесна здраво Арик зад врата и младежът залитна към стената.
– Къде е катранът, момче?
Арик остана клекнал до стената, с наведена глава, сякаш очакваше да бъде ударен отново.
– Все още не съм го приготвил, татко.
Корд му се усмихна презрително и сложи юмруци на кръста. Исана забеляза пиянското му залитане.
– Тогава можеш да се заемеш, докато ние, останалите, ядем. И ако в тъмното паднеш от проклетия покрив, проблемът си е твой. Да не си посмял да дойдеш да ми цивриш, ако пак си счупиш крака.
– Да, татко – кимна Арик.
Корд изръмжа нещо под мустак и се обърна към Исана.
– По-добре вземи и другата чаша с вода, преди новата ми курва да се усети, че е там.
Одиана простена тихо и се сви на кълбо. Корд я погледна със самодоволна усмивка на лицето. Исана забеляза грозния блясък в очите му и го прекъсна, преди да успее да каже каквото и да било: