– Корд, тя и така е почти мъртва. Остави я на мира.
Корд присви очи към Исана и се озъби. Пристъпи, клатушкайки се, към нея.
– Продължава да се разпорежда – промърмори той. – Ще видим. Довечера, като приключа с тази, ще видим тази работа. Ще видим кой ще дава заповеди и кой ще ги изпълнява.
Исана посрещна погледа му твърдо, въпреки че думите му накараха сърцето ѝ да спре от обзелия я ужас.
– Ти си глупак, Корд – каза тя.
– Какво смяташ да направиш по въпроса, а? Ти си едно нищожество. Никой. Какво ще направиш, а?
– Нищо – отвърна Исана. – Няма да ми се наложи. Ти сам се унищожи. Вече е само въпрос на време.
Лицето на Корд пламна и той пристъпи към Исана със стиснати юмруци.
– Татко – каза Арик, – татко, тя просто си приказва. Само се опитва да те дразни. Това нищо не значи.
Корд се надвеси над Арик и стовари юмрука си отгоре му. Арик дори не опита да избегне удара, остави го да закачи рамото му и да го просне на пода.
– Ти – изръмжа Корд задъхан, – ти няма да ми обясняваш. Няма да ми говориш. Всичко, което имаш, го имаш, защото аз съм ти го дал. Покажи уважение, момче.
– Да, господине – прошепна Арик.
Корд овладя дишането си и хвърли на Исана още един поглед.
– Тази вечер – каза той. – Ще видим.
Земята се разтресе отново, когато се обърна и излезе с тежки стъпки.
За момент настъпи тишина, чуваше се само тихото цвърчене на въглищата. След това Исана се обърна към Арик.
– Благодаря ти – каза му тя.
Арик потрепери при тези думи, повече, отколкото при ударите на баща му.
– Не ми благодари. Не ми говори, моля те – каза той. Стана на крака и вдигна кофата. – Трябва да разлея катрана. Ледът още не се е хванал на покрива, но трябва да го мина още веднъж с катрана тази вечер или ще ме даде за храна на враните.
– Арик… – поде Исана.
– Млъкни – изсъска Арик. Хвърли поглед на вратата, после каза на Исана: – Пак заваля сняг.
Излезе и залости след себе си.
Исана погледна намръщено вратата, опитвайки се да разгадае смисъла на онова, което чу. Взе втората чаша, отпи още малко, а останалата част даде на полуживата Одиана.
Навън вятърът се усили. Тя чу мъже, които крачеха из холта. Един от тях мина покрай сушилнята за месо, удари по стената и изруга. Одиана потрепери и простена. Някъде наблизо се чуха още шумни разговори и груб смях – може би от общата зала на холта. Избухна нещо като бой, който завърши с одобрителни викове и подигравки. Постепенно се стъмни и в сушилнята остана само червеникавата светлина от жаравата.
Отново се чу удар в стената, дърво в дърво. После стъпки. Крака по стълба. Някой блъсна нещо тежко върху покрива и след това се покатери по него.
– Арик? – викна тихо Исана.
– Шш – каза младежът. – Това е другото нещо.
Исана се смръщи и се вторачи нагоре. Проследи стъпките му, докато се придвижваше от ръба на леко наклонения покрив към върха му, точно над кръга.
Без предупреждение през намазания с катран покрив и дървените летви на тавана проникна острието на нож и от дупката се поръсиха парченца зацапано с черно дърво и капчици вода. Острието се завъртя наляво и надясно, разширявайки отвора. После изчезна.
Арик тръгна бавно по покрива и Исана го чу да шляпа катран по покрива от ведрото, което трябва да е качил със себе си. От време на време ножът потъваше отново, правеше нова дупка между дъските на тавана. После изчезваше. Той повтори това няколко пъти, след това, без да каже и дума, слезе от покрива. Стъпките му заскърцаха в снега и се загубиха в нощта.
Само след секунди Исана разбра какво беше направил Арик.
Във вътрешността на къщата беше много горещо и тази жега се издигаше нагоре към тавана и нагряваше покрива. Предната вечер не се беше образувал лед, беше казал Арик, но ако покривът не е покрит както трябва, гредите ще се раздуят, когато се напоят с вода. Трябваше да бъдат запечатани с катран незабавно, за да няма течове, особено ако постройката е скована надве-натри. Такъв покрив се нуждаеше непрекъснато от нов катран против течове.
Против вода.
През дупките, които Арик направи с ножа си, започна да се процежда вода. Първоначално по пода затропаха капки, едва-едва, после, когато снегът се засили, капчуците се превърнаха в тънки, непрекъснати струйки.
Вода.
Сърцето на Исана подскочи от вълнение, обзе я нова надежда. Тя се пресегна и постави една от чашите под най-близкия капчук. Тя се пълни за около минута и Исана я поднесе към устните си и пи. Водата протече в нея, изпълвайки я с първично, животинско удоволствие. Тя напълни чашата и пи отново и отново, после даде и на Одиана.