– Това е било нескопосана атака от самото начало, а не възможност. Сега гарнизонът със сигурност е предупреден.
– Може би не – вдигна рамене Алдрик. – Маркус докладва, че Курсорът и фермерът са били арестувани, оковани и отведени в килия.
Фиделиас килна глава на една страна и погледна намръщен към Алдрик. После бавно разтегли устни в усмивка.
– Е, това вече ме радва. Грам нямаше да арестува един от холтърите си, преди да разбере за какво става дума. Явно сега командва неговият търсач на истината.
– Това казва Маркус – кимна Алдрик. – А според нашите източници търсачът имал силен покровител и никакъв талант. От рода Плувус е. Млад, без опит, без достатъчно умения в призоваването, за да си върши работата, а за заплаха за нас и дума не може да става.
– Мм – поклати глава Фиделиас.
– Изглежда, извадихме късмет. Имало е опитен търсач, когото са щели да изпратят с две кохорти тертиуси, но нещо в документацията се е объркало и вместо това са изпратили новака.
– Късмет, друг път – промърмори Фиделиас. – Отне ми близо седмица, докато наглася всичко.
Алдрик се загледа в него за момент.
– Впечатлен съм.
– Направих го просто за да намаля ефективността на гарнизона – сви рамене Фиделиас. – Не съм и очаквал така добре да се наредят нещата. – Той изтръска ядосано една снежинка от бузата си. – Явно съм бил на прав път.
– Не се надявай прекалено много – отговори Алдрик. – Ако маратите се огънат, всичко ще е напразно.
– Затова отиваме при тях – каза Фиделиас. – Ти просто слушай. – Наведе се напред и попита един от въздушните рицари: – Още колко?
Мъжът се вторачи за малко в далечината и му отговори:
– Спускаме се и излизаме от прикритието на облака, господине. Скоро трябва да забележим огньовете… ето там.
Носилката се спусна и излезе от облаците. Внезапно завърналата се гледка на земята преобърна стомаха на Фиделиас още щом забеляза колко далече отдолу се намираше тя.
Под тях, разпръснати по равнините отвъд планините, които ограждаха долината Калдерон, бяха лагерните огньове. Простираха се, грейнали в нощта, с мили.
– Хъ – изръмжа Алдрик. Докато се носеха отгоре им, той огледа огньовете и фигурите, които смътно се виждаше да се движат около тях. После се обърна към Фиделиас: – Не съм сигурен, че мога да се справя с толкова много.
Фиделиас долови беглата усмивка на устните си.
– Тогава това ще ни е резервният план – отвърна той.
Носилката се плъзна към земята в полите на един хълм, който се издигаше сред неравното поле. На върха му имаше кръг от огромни каменни блокове, всеки от тях голям колкото къща, а в кръга имаше пространство, покрито с неподвижна вода. Незнайно защо, повърхността ѝ не бе замръзнала, както можеше да се очаква. Между камъните горяха факли и от изумрудените им пламъци се издигаше странен тежък дим. Осветяваха ярко всичко наоколо, а снегът по земята допълваше ослепителния вид на мястото със странните си отблясъци. Блед, полугол марат стоеше на самия край на осветеното от факлите петно и ги наблюдаваше с любопитство.
Фиделиас слезе от носилката и се обърна към рицаря, с когото говори преди малко.
– Къде е Атсурак? – попита го.
Рицарят посочи с глава нагоре по склона.
– На върха на хълма. Те го наричат хорто, онова там горе.
Фиделиас раздвижи глезена си и се намръщи от болката в стъпалото.
– Тогава защо не се приземихме на върха на хълма?
– Защото ни казаха да не го правим, господине – сви рамене извинително рицарят.
– Добре – каза само Фиделиас.
Погледна Алдрик и тръгна нагоре по склона. Майсторът на меча го последва на крачка зад него. Наклонът докара на Фиделиас непоносима болка в краката и на средата на пътя той спря да си почине.
– Краката? – сбърчи нос Алдрик.
– Да.
– Утре, като приключим тук, ще тръгна да търся Одиана, бива я в оправянето на всякакви болежки.
Сега Фиделиас се намръщи. Не вярваше на водната вещица. На пръв поглед Алдрик я държеше под контрол, но според Фиделиас тя беше прекалено умна за това.
– Хубаво – отвърна той. – Но защо, Алдрик?
Майсторът на меча се огледа равнодушно.
– Защо какво?
– Ти си желан мъж, открай време. От колко, двайсет години?
– Осемнайсет.
– И цял живот си бил бунтар. Сменял си каузите, армиите, една след друга, но все бунтовнически.
– Борци за свобода – поправи го Алдрик.