Дорога се обърна и погледна към Тави, после към Фейд и каза:
– Прекалено тежък.
– Какво? – погледна го учудено Тави.
– Прекалено тежък – повтори Дорога. – С неговото тегло ще счупи повърхността на кроач. Восъкът. Това ще предупреди Пазителите още като стъпи върху него. Само нашите кутрета или млади женски могат да влязат в Долината на мълчанието и да оживеят.
Тави преглътна отново.
– Добре, тогава – каза той, – значи, трябва да съм аз.
Фейд се намръщи, но замълча.
Привидно бавните стъпки на гарганта бързо скъсиха разстоянието до ръба на пропастта. Там Тави видя Хашат да стои до голям светъл кон. Вятърът вееше белите им гриви на една страна. От другата ѝ страна стоеше маратка с дълги като тези на големия сив кон крака. Хладната зимна светлина блестеше върху металните фигурки на соколи по колана на меча ѝ.
Встрани, на ръба на бездната, до няколко купчини в снега, седеше Кайтай. Все още беше облечен в грубата си туника, а кльощавите му крака висяха от ръба и се клатеха лениво. Вятърът опъваше косата му назад от слабото му, изпито лице, а очите му, присвити, се взираха през снежната вихрушка.
Тави се намръщи при вида на другото момче и за момент раната на порязаната скула започна да щипе.
Дорога кимна мълчаливо към Хашат и цъкна с език на гарганта. Огромното добиче изпръхтя, спря и се сниши почти изящно към земята. Той спусна едно от въжетата на седлото и се плъзна по него надолу, като се държеше само с една ръка. Тави го последва до земята, същото направи и Фейд.
– Дорога – каза Хашат, приближавайки се към тях намръщена. – Готов ли си?
Дорога кимна.
– Носи се мълва. Когато тръгвах насам с Кайтай, вълците се стягаха за поход. Ще нападнат призори.
Тави си пое въздух и погледна Фейд. Робът изглеждаше разтревожен, въпреки че очите му бяха зареяни в нищото. Взираха се някъде над Восъчната гора.
– Тогава това ще реши всичко – изръмжа Дорога. – Ако алеранът надделее, ще избегнем битката.
– Атсурак няма да е доволен от теб, Дорога.
Големият марат сви рамене.
– Той може и да не види края на деня. Ако оцелее, оцелее. Ще видим.
– Да започваме тогава – кимна Хашат.
– Кайтай – избоботи Дорога.
Момчето на ръба на бездната не помръдна.
– Кутре! – погледна го гневно Дорога.
Отново не последва реакция.
Дорога извърна гневния си поглед към Хашат. Гривестата маратка извърна лице, но твърде късно, не успя да скрие усмивката си.
– Кутрето ти пораства, Дорога. Винаги са такива гневни и непокорни, преди да се обвържат с клан. Знаеш това.
– Ти просто искаш Кайтай да бъде част от конете – избоботи Дорога.
Хашат сви рамене.
– Бързина. Интелект. Кой не би искал това? – Тя вирна брадичка и извика: – Кайтай, готови сме да започваме.
Кайтай се изправи, лениво отупа снега от туниката си и закрачи към тях с хладно изражение. Спря на по-малко от крачка от Тави и се вгледа предизвикателно в очите му.
Изведнъж Тави почувства страх, порязаната скула започна да пулсира отново, но той стисна предизвикателно зъби. Досега не беше позволявал да го сплаши никой по-едър от него. Неведнъж бе ял бой, но никога не се поддаде на страха. Той пристъпи към Кайтай, присви очи и срещна смело погледа му. Очите им бяха на едно ниво, другото момче не изглеждаше по-голямо от него. Тави скръсти ръце на гърдите си и се вторачи в опонента си.
Кайтай очевидно не знаеше как да реагира на това, защото погледна към Хашат.
– И двамата знаете правилата – изръмжа сърдито Дорога. – Първият, който донесе Благословията на нощта и я сложи в ръката ми, ще е победителят. – Той се обърна към Тави: – Алеранецо, Благословията прилича на гъба. Има плоска шапка, тънък ствол и е с цвета на нощта. Намира се в основата на голямото дърво, вътре в дънера му.
– Черна гъба – каза Тави. – Голямо дърво. Добре, разбрах.
– Кайтай, ти знаеш какво е изпитанието.
– Да, татко – кимна другото момче.
Дорога се обърна към него и постави масивните си длани върху слабите му рамене. Извърна го с лекота към себе си.
– Тогава внимавай. Майка ти би искала да си внимателен.
Очите на Кайтай се навлажниха, но той вирна гордо брадичка.
– Докато ти говориш – каза той, – майка ми да е взела вече Благословията и да се е върнала, татко.
Дорога се усмихна.
– Да – съгласи се той. Стисна с една ръка рамото на Кайтай, после го пусна. Обърна се към Тави: – Ще ви свалим долу и ще чакаме до зазоряване. Веднъж започнало, изпитанието няма правила. Единственото, което има значение, са резултатите. Сега е моментът да се откажеш от изпитанието, момче от долината.