– Да, господине – повтори Тави и прокара нервно език по устните си. – Днес ще ги върна обратно.
– Останах с впечатлението, че си го направил още вчера. Все пак си отбелязал на каменната плоча, че бройката е пълна.
Бузите на Тави пламнаха и той мислено благодари на сумрака.
– Вчера вечерта, докато прибирах южното стадо, Хитрушко се измъкна с някои от овцете и агнетата. Не исках да те занимавам и да се тревожиш.
Бърнард поклати глава.
– Тави, знаеш, че днес е важен ден. Другите глави на холтове ще идват за търсенето на истината и не искам друго да ми отвлича мислите.
– Съжалявам, чичо. Защо не останеш тук тогава? Аз ще открия Хитрушко и ще го върна обратно.
– Не искам да скиташ сам из долината, Тави.
– Все някога ще трябва да започна, чичо. Освен ако не си намислил да вървиш след мен до края на живота ми.
– Леля ти ще ме убие – въздъхна Бърнард.
– Сам ще се справя – стисна уверено зъби Тави. – Ще внимавам и ще се върна до обяд.
– Не е там работата. Трябваше да направиш това още вчера. Какво ти попречи?
– Ъъ. Обещах на някого една услуга. Не ми стигна времето да свърша и двете преди мръкване.
– Враните да го изкълват, Тави – въздъхна Бърнард. – Надявах се, че си пораснал през последния сезон. Че си се научил да поемаш отговорности.
Изведнъж Тави усети как стомахът му се свива на топка.
– Няма да ми подариш овцете, нали?
– Не ми се свиди да ти дам каквото ти се полага по право – отвърна Бърнард. – Радвам се… ще се радвам да ти помогна да започнеш свое собствено стадо. Но не смятам да си хвърлям овцете на вятъра. Ако не ми покажеш, че си готов да се грижиш за тях както трябва, няма да ги получиш.
– Не че има шанс да ги гледам дълго.
– Може би не. Но въпросът е принципен, момчето ми. Нищо не идва даром на този свят.
– Но, чичо – запротестира Тави, – сега е единственият ми шанс да направя нещо от себе си.
– В такъв случай може би не трябваше да избираш… – Бърнард се намръщи. – Тави, какво толкова имаше да правиш, което беше по-важно от цяло стадо?
Сега цялото лице на Тави пламна.
– Ъъ.
– О, ясна е работата – повдигна многозначително една вежда чичо му.
– Каква работа?
– Има момиче в тази работа.
Тави клекна да пристегне каишите на ботушите си и да скрие киселата си физиономия.
– Това пък откъде ти хрумна?
– Ти си петнайсетгодишно момче, Тави. Нормално е да има замесено момиче.
– Само че няма – заяви троснато Тави.
Бърнард се замисли за момент, после сви рамене.
– Когато си готов да говориш за това, кажи ми. – Той се отблъсна от стената, запъна единия край на лъка в ботуша си, облегна се на него, за да го огъне, и закачи тетивата. – Подаръка ти ще обсъждаме по-нататък. Къде, мислиш, можем да открием следата на Хитрушко?
Тави извади кожения ремък на прашката си и сложи няколко гладки камъка в джоба на туниката си.
– Брут няма ли да успее да го намери?
– Стори ми се, че каза, че сам можеш да се справиш – усмихна се Бърнард.
Тави изгледа навъсено чичо си, сбърчи нос и се замисли.
– Студовете наближават и те го усещат. Ще търсят вечнозелени дървета за подслон и храна. Но сега гаргантите пасат на южния склон на долината и те няма да се доближат до тях. – Тави поклати глава. – На север. Хитрушко ги е повел към Боровите падини, отвъд каменния път.
– Много добре – кимна одобрително Бърнард. – Не забравяй, Тави, умението за призоваване на фурии не може да замени интелекта.
– Но и интелектът не може да замени фуриите – промърмори унило Тави, ритна земята и кракът му вдигна облаче прахоляк и изсъхнала трева.
Тежката ръка на Бърнард се отпусна на рамото на Тави и го стисна, докато двамата тръгваха на север, по издълбания и добре отъпкан от хиляди човешки и животински крака черен път.
– Прекалено много значение му отдаваш, Тави. Фуриите не са най-важното на този свят.
– Казва човекът, който владее силата да призовава две. Леля Исана казва, че си достатъчно добър и само да поискаш, ще получиш пълно гражданство.
– Стига да поискам, да, може би – сви рамене Бърнард. – Но не забравяй, че открих фуриите си едва когато бях почти на твоите години.
– Но ти просто си съзрял по-късно – каза Тави. – А аз отдавна минах тази възраст. Никога досега не е имало друг на моята възраст без нито една фурия.
– Няма как да си сигурен в това, Тави – въздъхна Бърнард. – Успокой се, момчето ми. Ще дойде и твоето време.
– Това ми го повтаряш, откакто станах на десет. Ако можех да призовавам фурии, щях да успея да спра Хитрушко и дори…