Първият Пазител отговори с различно цвърчене и започна да се поклаща с плавни, равномерни движения. Около тях се чу още цвърчене, имаше Пазители докъдето им стигаше поглед. Бяха много. Страшно много.
Тави потрепери. Едва дишаше, когато прошепна:
– Какво ще правим?
– Аз… – Кайтай трепереше и Тави видя, че очите му се изпълват с паника. – Не знам.
Тави погледна отново към по-близкия Пазител, който разтърси глава. Прозрачните му очи се взираха тук, там, независимо едно от друго, а тъмната точка в центъра им беше единственото нещо, което наподобяваше зеница. И тогава се случи нещо странно. Пред погледа му очите на Пазителя смениха цвета си: от бледите нюанси на бялото на прозрачна ларва на насекомо до яркооранжевото на пламък на свещ.
В този момент Пазителят застина неподвижен. И двете му очи се насочиха към момчетата и той изсвири пронизително. Звукът страшно напомни на Тави за дивия крясък на птица.
Кайтай затаи дъх и скочи напред.
Очите на Тави шареха като обезумели във всички посоки и той ясно видя какво направиха Пазителите. Очите и на по-далечния станаха оранжеви и веднага се насочиха към Кайтай, след което и той изсвири пронизително. Също като първия, той се спусна към момчето с измамно мудни, грациозни движения.
В този момент Тави разбра точно как ги бяха засекли Пазителите, а също и как ще могат отново да ги излъжат.
– Кайтай! – извика той и скочи след другото момче. – Чакай!
Докато Тави се опитваше да настигне Кайтай, около тях се надигнаха нови пронизителни писъци. Тави знаеше, че трябва да настигне Кайтай, но това се оказа невъзможно. Той не носеше раница и препускаше напред с лекотата и бързината на изплашен до смърт елен. Тави едва успяваше да не го изпуска от поглед – а навсякъде около него се събираха блестящите оранжеви очи на восъчните паяци, рязко откроени на фона на зеленото сияние на кроач.
Ако Кайтай не се беше спънал в една незабележима дупка в повърхността, може би някой от восъчните паяци се беше измъкнал именно оттам, Тави едва ли щеше да успее да го настигне. Но сега, докато профучаваше покрай него, той го сграбчи за гъстата коса и го вдигна на крака.
– Ау – изкрещя момчето и извърна към Тави обезумели от ужас очи.
– Млъкни! – кресна му рязко Тави. – Последвай ме.
Кайтай примига озадачено, но Тави не му даде време да спори. Погледна наляво и се стрелна напред, влачейки другото момче няколко стъпки, за да го накара да тръгне. После го пусна и хукна с всичка сила към скалната стена на пропастта. Изведнъж на земята пред тях изникна Пазител. Тави потисна страха си и продължи да тича право към съществото.
Докато Тави приближаваше, восъчният паяк се вдигна на задните си крака. Но точно преди да стигне до паяка, момчето се завъртя, стиснал в опънатите си ръце презрамките на тежката раница. Тя го извади от равновесие и почти го събори, но само след няколко залитащи стъпки встрани Тави усети цялата ѝ тежест да се стоварва в създанието. Пазителят се оказа по-лек, отколкото изглеждаше. Ударът го метна настрани и той се блъсна силно във восъка, обгърнал ствола на едно дърво. Почти се смаза от удара, а краката му се сгърчиха под тялото му.
Тави продължи да тича. Зад него, навсякъде около тях, цвърченето на Пазителите се усили, по-пискливо, изпълнено с нещо, което според него беше израз на дивата им ярост.
Стигнаха до скалата, и двамата силно запъхтени. Тави хвърли раницата на земята, опря ръце на скалната стена и я огледа – нагоре, наляво и надясно. Напрегна очи да различи колкото можеше повече по черния камък на бледото зелено сияние.
– Въжетата са далече – изсъска му Кайтай. – Няма измъкване от тук.
– Не ни е нужно – отвърна Тави. Допря уста до камъка и близна с език. Усети киселия вкус на вар и се изплю. – Насам. – Взе раницата и тръгна наляво покрай стената. Без да спира, взе да тършува из нещата на Фейд.
– Обкръжават ни – обяви хладно Кайтай. – Затварят капана си около нас.
– Няма да вървим дълго – отвърна Тави. Хвърли му единия от бурканите с масло. – Дръж това.
Маратът улови неумело стъкления съд и погледна намръщено към Тави, докато двамата отново тръгваха напред.
– Какво е това? – попита той.
– Просто го дръж за малко. Имам идея.
Отдясно проблеснаха две оранжеви очи. Тави не видя нападащия Пазител чак докато той не беше почти до него. Кайтай замахна с крак, подсече го и Тави се просна на земята.
Паякоподобното прелетя на косъм над падналото момче. Краката му се закрепиха на почти отвесната скална стена, обърна се и изсвири. Щипците му затракаха гневно по твърдата обвивка на тялото му.