Тави разтърси рязко глава. Какви ги мислеше? Сега трябваше да внимава и да вземе Благословията на нощта. Тъмните гъби имали нещо като остри бодли по долната част на стеблата си, беше казала Кайтай, тя веднъж се набола на тях и подутините ѝ останали с месеци.
Тави се огледа, но не видя Пазители. Възможно бе и да се заблуждава, знаеше го. Само на една ръка разстояние може би се спотайваха цяла дузина. Но без значение колко го беше страх, трябваше да продължи.
В крайна сметка това беше историята на неговия народ. Алераните никога не бяха оставяли страха или възможността за провал да ги спре по пътя им към победа и просперитет. Най-древната им история, беше му разказвал веднъж чичо му, се простирала толкова назад в миналото, че кожата, пергаментът и камъкът, върху които била написана, отдавна са се изтрили. Алераните дошли в Карна от другаде, били едва няколко хиляди, озовали се сами срещу цял един свят. Надделели над Ледените хора, над Децата на слънцето, а крепостта им в джунглата Февърторн отблъсквала марати и каними с векове и така завладели земите на Алера и ги превърнали в свой дом. Контролирали моретата около дома си, преградили със стена севера и така държали Ледените хора настрана, победили маратите в множество кръвопролитни битки. Със своите фурии и владение над стихиите алераните доминирали над света и нямало друга раса или народ, които да претендират за господство над тях.
Тави потрепери и примига. Сигурно беше стоял неподвижно, с протегната към една от гъбите ръка, в продължение на почти цяла минута. Какво му ставаше?
Когато посегна към гъбата, тилът му настръхна. Трябваше да побърза, пое си дъх, откъсна една, после още една и внимателно ги пъхна в кесията на колана си.
И тогава му се стори, че видя как нещо в огромната могила пред него се размърда.
Тави вдигна рязко глава. Трепна, почувства моментална, гореща болка в пръстите на ръката. Беше се набол на бодлите на гъбата. Разтърси ръка и капчици кръв отхвръкнаха и описаха дъга във въздуха, блестейки на фона на сияещата могила отпред.
Тави се загледа в могилата и капчиците от собствената му кръв по нея. Повърхността на светещия кроач неочаквано започна да пулсира, изпъкна и се накъдри на вълни под капките кръв. Движеше се като кожата на някакво огромно, зловещо създание и от това го побиха нови тръпки. Пред очите му капчиците изчезнаха в могилата, потънаха в зеленикавия кроач като снежинки по повърхността на езеро, точно преди появата на първата ледена кора.
Неясната фигура в могилата внезапно потръпна. Раздвижи се – бавно протягане на крайници, отпуснато, плавно, сякаш се пробуждаше след безкрайно дълъг зимен сън. И не просто видя, той почувства движенията му, парализираха го, пронизващи, свирепи, като погледа на някакъв древен и ужасен звяр.
Ужас обхвана Тави, суров, горещ ужас, който разпали огън в крайниците му и изпепели всяка мисъл в главата му, освен една: бягай.
Тави се обърна рязко и забравил всякаква предпазливост, побягна панически.
По-късно нямаше да помни много от това бягство. Едно, може би две пронизителни изсвирвания проехтяха сред дърветата зад него, но той ги остави след себе си, летеше. Краката му едва докосваха кроач, ужасът му даваше криле, до този момент не бе предполагал, че е способен да тича така бързо.
Хвърли поглед през рамо и видя нещо, в основата на огромното нещо, от чиято вътрешност бе избягал. Беше високо, лъщеше – не приличаше на нищо от този свят. То стоеше вътре, в огромната хралупа в гигантското дърво, точно пред входа, и Тави не го видя добре, но го почувства – дълбоко в себе си, ужасяващо близко и неподлежащо на описание чувство.
Пронизителното ниско изсвирване, което се разнесе през дърветата, се стори на Тави като някакъв отвратителен, подигравателен смях.
Тави хукна с всички сили и повече не се обърна.
Бяга, докато краката му не започнаха да горят и не почувства, че повече няма да издържат и ще се откъснат от тялото му. Почти пропусна тънката ивица от одеялото, която беше откъснал, преди да тръгне, и беше завързал за един нисък клон, за да се ориентира на връщане. Насочи се към нея, а оттам забеляза следващата, и следващата, очертали пътя му за бягство към въжетата в подножието на скалата.