– Минаха часове – отвърна Амара, докато крачеше напред-назад пред вратата. – Какво още чака този идиот Плувус?
Бърнард потри брадата си.
– Зависи колко му стиска.
– Какво имаш предвид?
Тя спря и се извърна към него.
Бърнард сви рамене.
– Ако е амбициозен, ще изпрати свои хора, за да разберат какво става. Ще се опита да се възползва от ситуацията.
– Но ти не мислиш, че е такъв, така ли?
– Не, не и в този смисъл. Най-вероятно просто е сложил Грам на легло и е изпратил куриер с вестта до Рива. И сега чака указания за действие.
Амара избълва една ругатня.
– Няма време за това. Той със сигурност го е предвидил. Разположил е въздушни рицари около долината, за да предотврати излизането на всякакви въздушни куриери.
– Той? Мъжът при брода. Онзи, който стреля по Тави
Въпреки че интонацията на Бърнард остана непроменена, в тона му се прокрадна мрачна решителност.
Амара скръсти ръце и се подпря на вратата, изтощена, отчаяна. Би заплакала, ако това щеше да помогне по някакъв начин.
– Да, Фиделиас. – Злобата в гласа ѝ изненада и самата нея и тя повтори тихо името. – Фиделиас.
Бърнард извърна глава и се вгледа в нея.
– Ти го познаваш.
Тя кимна.
– Искаш ли да поговорим за това?
Амара преглътна.
– Той… беше мой учител. Моят патрисерус.
Бърнард се изправи, намръщен.
– Той е Курсор?
– Беше – каза Амара. – Сега работи за друг. Изменник. – Тя се изчерви. – Може би не трябва да казвам нищо повече, холтър.
– Не е и нужно – увери я той. – Но ме наричай Бърнард. Докато сме заключени заедно в тази килия, мисля, че можем да пропуснем титлите. Ако вкараме и тях вътре, за нас няма да остане място.
– Така да бъде, Бърнард – усмихна се тя вяло.
– Той ти е бил приятел, този Фиделиас.
Тя кимна и извърна поглед.
– Повече от приятел?
Амара се изчерви.
– Той не го допусна. Бях на тринайсет, когато започнах да се обучавам при него, той беше всичко за мен. Но той не…
Думите замряха в гърлото ѝ.
– Не е искал да се възползва от теб – предположи Бърнард. И когато Амара замълча смутено, той продължи: – Достойно от негова страна.
– Той е добър – каза тя, – способен, имам предвид. Един от най-добрите, с които Короната разполага. Има повече мисии зад гърба си от всеки друг Курсор, а слуховете са, че има още много, за които Короната официално не признава. Някои от нещата, които е вършил, сега са в учебниците. Спасил е живота на хиляди хора, които дори не са подозирали за присъствието му – каза тя и преглътна. – И ако ме беше попитал преди седмица, не бих си и помислила, че може да има някой по-лоялен от него на страната си. – Тя усети как гласът ѝ отново се изпълва с горчилка. – Патриот.
– Може би точно там е проблемът – каза замислено Бърнард.
Амара го погледна учудено.
– Какво искаш да кажеш?
– На света има два вида лоши хора. Искам да кажа, лошотията има много лица, но ако се вгледаш по-навътре, май има само два вида хора, които съзнателно нараняват други хора. Умишлено. Хора, които не осъзнават, че някой друг освен тях е от значение. И хора, които разбират, че има неща на този свят, по-важни от кой да е човешки живот. Дори собственият им. – Бърнард поклати глава. – Първите са навсякъде. Жалки, нищожни души. Светът е пълен с тях. Хора, които не ги е грижа за никого. В повечето случаи злините им не са кой знае какво.
Вторият вид са хора като твоя патрисерус. Хора, за които има нещо по-скъпо от собствения им живот, от живота на който и да е друг. Те ще се борят за него, ще го пазят с цената на всичко, ще убият, за да го защитят, вътрешно убедени, че друг начин няма. Че така е редно. – Бърнард погледна към нея и допълни: – Тези са опасни. Много опасни.
Амара кимна.
– Да, той е опасен.
– Кой каза – избоботи Бърнард и я изгледа изпитателно, – че говоря за Фиделиас.
Амара вдигна рязко глава.
– Човекът е в основата на всичко. Нито кралство, нито идеал биха съществували, без хората да вярват в тях. Да го подкрепят. А кралството съществува, за да защитава хората. Струва ми се малко нелогично да жертваш хора, за да защитиш него.
– Не е толкова просто, холтър.
– Не е ли? Спомни си кой те е научил на това – каза нежно Бърнард, но в тона му имаше достатъчно твърдост и убедителност. – Сега той е някъде там и сигурно си мисли, че постъпва по единствения правилен начин. Хиляди гарвани, та той сигурно си мисли, че е прав. Че само той и никой друг не знае кое е правилно и кое не и затова той трябва да направи правилния избор.