Амара отстрани няколко кичура от лицето си.
– А как да знам аз, че той наистина не е прав?
Бърнард се изправи и се приближи към нея. Сложи ръка на рамото ѝ и я погледна в очите.
– Защото здравото дърво няма гнили корени, Амара. Никое велико начинание не започва с измяна, с лъгане на хората, които ти вярват и те обичат.
Сълзите запариха в очите ѝ и тя ги затвори за миг. Той я притегли леко към себе си и тя се отпусна в топлата му, здрава прегръдка.
– Не знам какво да направя – каза му тя. – Опитах всичко, за да предотвратя това, което предстои. Не беше достатъчно. – А Гай разчиташе на нея. Повери мисията на нея.
– Понякога – каза Бърнард – най-умното нещо, което можеш да направиш, е да не направиш нищо. Понякога, преди да предприемеш каквото и да е, трябва просто да спреш и да изчакаш събитията сами да се развият. Имай търпение.
Тя поклати глава.
– Няма време за това – каза настоятелно. – Трябва да накараме някой да слезе тук. Трябва да ги накараш да ме чуят, иначе…
Бърнард постави големите си ръце на раменете ѝ, стисна я леко и я притисна в тежката дървена врата. След това се наведе с цялата си тежест над нея, притисна я към дървото и долепи устни до нейните. Целувката му бе едновременно настоятелна и непринудена.
Амара отвори широко очи от изненада. Устата му беше толкова мека, топла и тя усети пристъп на възмущение. Да не би той да я мислеше за някоя празноглава хлапачка, чиито брътвежи можеш с лекота да заглушиш с една целувка?
Вярно, топлината и близостта му бяха утешителни. Вярно, нежността и силата, които струяха от ръцете и тялото му, бяха нещо неустоимо, успокоително и заплашително едновременно. Вярно, ароматът му, смесица от кожата на дрехите му, свежа полска трева и нещо неописуемо, диво и мъжествено, беше достатъчен да я накара да свали дрехите си и да се търкаля гола.
Вдигна ръце, за да го отблъсне от себе си, но дланите ѝ просто се отпуснаха върху едрите мускули на гърдите му и доловиха силата и топлината му. Устата ѝ се вдигна към неговата, устните ѝ се разтвориха и притискаха към неговите, вкусвайки ги, изучавайки ги.
Той издаде тих, настоятелен стон, притисна се още по-плътно в нея и тя усети сърцето си да бие лудо. Все още му беше ядосана. Разбира се, че беше. А я чакаше и работа за вършене. И без значение колко хубаво миришеше той или колко приятен беше допирът на тялото му, нито колко охотно тялото ѝ откликна на неговото…
Тя прекъсна целувката. Той се отдръпна леко и очите му потърсиха нейните.
– Какво си мислиш, че правиш? – попита Амара.
Гласът ѝ беше по-тих, отколкото ѝ се искаше, много по-тих и нисък.
– Мисля, че съм заключен в малка стая с красива жена – отвърна спокойно Бърнард. – И я целувам.
– Аз нямам време да те целувам – каза уверено Амара, но не можа да откъсне очи от устните му и усети своите да се разтварят инстинктивно за нова целувка.
– Но ти искаше да ме целунеш – каза Бърнард.
– Не – каза Амара, – искам да кажа, сега не му е времето.
– Така ли? Тръгваш ли нанякъде?
Той наведе глава и я целуна нежно отстрани по шията. Езикът му пробяга по кожата ѝ и през крайниците ѝ премина тръпка, каквато не беше изпитвала допреди. Усети, как тялото ѝ се разтапя в неговото, противно на волята ѝ.
Внезапно изпълнена с копнеж, Амара зарови пръсти в косата му и яростно придърпа устните му обратно върху своите. Целуваше го, притискаше се невъздържано в него, ръцете ѝ се плъзгаха по гърдите му, по ръцете, раменете. После се отблъсна от стената и все така притисната в него, го изтласка назад. Изтика го към сламеника, докато краката му не се удариха в него.
Устните ѝ не се отделиха от неговите, докато го възсядаше, седнал на сламената постелка. Ръцете му се спряха на талията ѝ, огромни, силни, и копнежът ѝ се удвои. Връхлетя я непосилното желание да почувства тези ръце върху бедрата си, върху гърба, шията, навсякъде.
– Това е само целувка – прошепна тя, притиснала жадни устни в неговите. Не можеше да им се насити. – Това е всичко, само една целувка.
Тя последва желанието си и обсипа с целувки лицето му, преди да ги насочи към по-меката кожа на шията му, към извивката на едното рамо. Впи нежно зъби в кожата му.
– Това е всичко – простена той.
Ръцете му се стегнаха около кръста ѝ и бавно се плъзнаха надолу към ханша.
Амара изпъшка рязко, когато бедрата ѝ се притиснаха в неговите, съсредоточи се върху лицето му, като се опитваше да прочисти мислите си. Но беше трудно – много по-лесно бе да се отърве от дрехите си, от неговите, повече не можеше да понесе нещо между голата му кожа и нейната. Искаше да почувства как тежестта му я притиска, да почувства как горещата му сила се изтласква в нея, да се бори и изпробва силата си срещу неговата и да бъде победена. В нея гореше огън, първичен и примитивен копнеж, нещо, на което не можеше да се противопостави. Обзета от дива, животинска страст, Амара задърпа припряно колана му.