Вратата се отвори и пред Амара и Бърнард се появи безизразната физиономия на Плувус Пентиус.
Или поне такова беше първото впечатление на Амара. Главата на търсача на истина клюмна напред и той изхърка.
Вратата се отвори по-широко и Амара видя двама мъже, от двете страни на спящия търсач, които подкрепяха отпуснатото му тяло. В единия разпозна възрастния прошарен лечител от портата. Другият носеше нагръдник и шлем на центурион и беше кривоглед мъж на средна възраст, с кръгло лице и тъмна коса.
– Бърнард – каза бодро Харгър, – точно питах Плувус дали да не те освободим и той каза „да”. – Харгър хвана косата на Плувус и раздруса главата му напред-назад. – Виждаш ли? Боя се, че момчето не носи много на алкохол.
– Холтър – каза напрегнато центурионът. – Това може да ми струва поста.
– Джиралди. – Бърнард пристъпи напред и стисна рамото на мъжа. – Радвам се да те видя. Как е Розалия?
– Тревожи се – отвърна Джиралди и разногледите му очи се насочиха към Амара. – Какво става, Бърнард?
– Маратите идват. Насам. И смятаме, че имат подкрепата на цяла рота наемни рицари.
Джиралди зяпна Бърнард и устата му зейна.
– Бърнард, това е лудост. Това е невъзможно. Алерани да помагат на марати?
– Един маратски воин едва не ме уби в подножието на Гарадос преди два дни – отвърна Бърнард. – А снощи група призователи, по-силни дори от мен, се опитаха да убият племенника ми, който също видя марата.
– Тави? Велики фурии, Бърнард!
– Няма никакво време. Казах на Грам и той ми повярва. Нареди пълна мобилизация, изпращане на съгледвачи и вестоносци до Рива за подкрепления, но точно тогава бяхме нападнати от същите хора, пред самите порти на гарнизона. Изпълнени ли са заповедите му?
– Цялата ми центурия е въоръжена и вдигната по тревога, Бърнард, и изпратих бързоходци до наблюдателниците, за да съм сигурен, че сигналните огньове ще бъдат запалени при нужда, но за повече нямам власт.
– Тогава се позови на тази на Грам – каза Бърнард. – Нека рицарите да са въоръжени и вдигнати по тревога, също и останалата част от легиона. Затворете местните зад стените на гарнизона и изпратете предупреждение до Рива. Без подкрепления от на легионите на Рива може да се окаже без значение колко готов за битка е гарнизонът.
Джиралди изпъшка ядосано и прехвърли тежестта на Плувус върху Харгър, който пък я пое със сумтене.
– Бърнард – каза Джиралди, – ти не разбираш. Плувус е повдигнал обвинение срещу теб. За предателство, Бърнард. Казва, че си част от заговор за убийството на Грам.
– Това са пълни глупости и ти много добре го знаеш.
– Но аз не съм гражданин – каза тихо Джиралди. – Нито пък ти, извън фермата си. И сега, когато Грам е на легло…
– Колко е зле?
– Не е добре, Бърнард – изсумтя Харгър. – В безсъзнание е. Ножът го е пробол в кръста. Вече не е първа младост, а през последните няколко седмици много пиеше. Направих каквото можах за него и изпратих един от нашите въздушни рицари да доведе по-силен лечител. Аз съм по грубата работа, а за това се иска внимателна ръка. Не ми е по силите.
– Поне това си направил. Той каза ли нещо за предстоящото нападение?
Джиралди изпуфтя ядосано.
– Бърнард – каза, – няма никакво нападение. Няма и следа от такова.
– Но ще има – сопна се Бърнард. – Гарвани и мърша, Джиралди, знаеш как би постъпил Грам. Направи каквото трябва.
– Не мога – изръмжа центурионът. – Плувус отмени заповедта за въоръжение и вдигане по тревога като основаваща се на „налудничави и неоснователни слухове”. Освен ако самият Грам не заповяда друго, не мога да направя нищо повече от това, което вече съм направил. Да не мислиш, че не искам, Бърнард? Имам жена и три деца. Но нямам власт.
– Тогава аз ще…
Джиралди поклати глава.
– Ти също нямаш. Много от мъжете те познават, но има и много нови. Като онези глупаци, които срещна по-рано на портата.
Харгър се изкикоти злобно и центурионът го стрелна с очи.
– Момчето, което просна пред палисадата, е син на ривански лорд, Бърнард. Те са обидени и няма да приемат заповеди от теб. Нямаш нужния ранг.
– Но аз имам – пристъпи напред Амара.
Тримата мъже млъкнаха. Джиралди вдигна ръка и свали шлема си в знак на любезност.
– Извинете ме, млада госпожице, не ви забелязах. Знам, че искате да помогнете, но…
– Но това е мъжка работа? – попита Амара. – Нямаме време за това, центурионе. Казвам се Амара екс Курсори Патронус Гай. Негово Величество е сметнал за уместно да ме удостои с почетното звание графиня, което, вярвам, ми дава правомощия в командната йерархия, равни на тези на граф Грам.