– Ами, млада госпожице, сигурен съм, че на теория…
Амара пристъпи към центуриона.
– Защо ми губите времето, центурионе? Очевидно вярвате, че съществува заплаха, в противен случай нямаше да вдигнете по тревога хората си. А сега престанете да ми се пречкате или ми кажете кого да извикам, за да свърши каквото е нужно.
Джиралди я зяпна, объркан и изненадан. После погледна към Бърнард и попита:
– Истината ли казва?
Бърнард скръсти ръце и го изгледа.
Центурионът прекара ръка по късо подстриганата си коса.
– Добре, милейди. Предполагам, че най-напред трябва да започнем от Плувус…
– Плувус е съгласен с всичко, което дамата каже, нали, господине? – провлачи Харгър, хвана Плувус за косата и поклати главата му напред-назад. – Ето. Аз съм лекар и професионалното ми мнение е, че този мъж е способен на здравомислеща, трезва преценка. При всички положения, по-здравомислеща от когато е буден.
Джиралди преглътна нервно.
– Добре, а сега ще трябва да говорите с Пирелус, милейди. Той е командирът на рицарите в гарнизона. Ако той ви подкрепи, останалите центуриони ще го последват, а с тях и хората им.
– Пирелус? Пирелус от Черните остриета?
– Да, милейди. Силен призовател на метал. Майстор на меча, какъвто рядко съм виждал. Стара кръв, старо семейство е това. Не го е грижа много за палетата, с които сме се обградили тук, но и няма да му е приятно да приема заповеди от жена, милейди. Да знаете само какви главоболия създаваше на откривателката Оливия.
– Чудесно – каза Амара замислено. После се обърна към Бърнард. – Искам си обратно меча.
Бърнард я зяпна изненадан.
– Не мислиш ли, че ще е малко крайно да тръгнеш да го убиваш? Особено при положение че ще те накълца на парчета.
– Няма да се стигне дотам. Донеси ми го. – После се обърна към Джиралди: – Заведете ме при него.
– Милейди – поде колебливо той, – не съм сигурен, че ме разбрахте. Той и останалите рицари вече са си легнали.
– Искаш да кажеш, че играят на пари и мърсуват с жени – отвърна Амара. – Няма да ми е за пръв път, центурионе, ще понеса гледката. Заведете ме при него.
– Аз ще взема меча, графиньо – избоботи Бърнард.
Тя му хвърли усмивка през рамо.
– Благодаря ти, холтър. Лечител, този търсач на истината май има нужда от легло.
– И аз така мисля – съгласи се бодро Харгър, довлачи Плувус в килията и го стовари безцеремонно върху голия сламеник. – Най-близкото възможно легло.
Амара с мъка потисна напушилия я смях и се обърна със сериозно изражение към Джиралди.
– Да вървим, центурионе.
– Хайде, Бърнард – каза Харгър, – знам къде държат нещата ви.
Амара последва центурион Джиралди навън от мазето на постройката, която се оказа склад за продоволствие, и тръгна през двора на гарнизона.
– Бунт – промърмори мъжът. – Нападение на висшестоящ офицер. Отвличане на висшестоящ офицер. Изопачаване на заповедите на висшестоящ офицер.
– Какво казвате, центурионе?
– Броя колко пъти ще ме екзекутират, милейди.
– Погледнете го от тази страна – каза Амара. – Ако оживеете, за да ви обесят, значи, всички ще сме извадили късмет. – Тя посочи с глава едно от казармените помещения, в които обичайно биваше настанен рицарският контингент. Лампите още светеха и навън се чуваха музика и смях. – Там?
– Да, милейди – отвърна центурионът.
– Чудесно. Връщайте се при хората си. Уверете се, че държат под око сигналните кули. И подгответе каквато още защита има на стените.
Центурионът въздъхна и кимна.
– Добре. Смятате ли, че ще го убедите, милейди?
– Единственият въпрос е дали ще живее след разговора ни – каза хладно Амара. – По един или друг начин тези рицари ще бъдат готови за битка, за Короната.
Харгър дотича, задъхан като уморен кон. В ръка държеше меча, който Амара беше взела от Мемориала на Принсепс, и ѝ го подаде с дръжката напред.
– Заповядай – каза задъхано той. – Побързай, момичето ми. Един от стражарите мисли, че е видял светлина от най-далечната кула, но не е сигурен, защото веднага изгаснала. Бърнард взе кон и тръгна да провери какво става.
Сърцето на Амара подскочи. Бърнард сам навън. С маратите така близо.
– На какво разстояние е кулата от тук?
– Седем-осем мили – отвърна Харгър.
– Центурион, колко време ще е нужно, за да се придвижат войски на такова разстояние?