– Тихо – обади се отново легионерът с големите уши. Заслуша се. Погледна към Пирелус и кимна: – Господине. Идват.
Пирелус му кимна в отговор и каза на Бърнард и Амара:
– Щом искате, помагайте. Животът си е ваш. Но не ми се пречкайте. – Хвърли последен поглед към защитниците отляво и дясно на стената и извика: – Стрелци.
Подета от центурионите, заповедта се понесе по протежението на стената. Мъжете пристъпиха до бойниците с лъкове в ръка и пълни със стрели колчани на кръста. Поставиха стрели в тетивите, впериха погледи в края на осветения от синкавите светлини периметър и вдигнаха лъкове, готови да ги опънат. Напрежението придаваше на телата им изпит, мършав вид, а силната светлина откъм гърбовете им потапяше в дълбоки сенки лицата им и шлемовете изглеждаха празни. Амара чу един войник да поема дълбоко дъх и да въздиша тежко, сякаш нямаше търпение всичко това да приключи по-бързо.
Сърцето ѝ биеше като лудо и тя едва успяваше да контролира дишането си. Тежестта на ризницата ѝ вдъхваше увереност, но нещо в миризмата на металните халки опъваше нервите ѝ до краен предел и караше тила ѝ да настръхва. Сложи ръка на дръжката на меча и усети, че пръстите ѝ треперят. Стисна го здраво, не искаше другите да видят треперещите ѝ ръце.
Бърнард се взираше замислено в мрака, все още не беше поставил стрела в лъка си. Размърда рамо, сякаш се опитваше да нагласи ризницата още по-удобно. Приближи се до нея и прошепна:
– Страх ли те е?
Тя се намръщи леко и поклати глава, но напрежението ѝ успя да се прокрадне дори в такъв дребен и незначителен жест.
– Къде са? – попита тя.
– Там са. Извън осветения периметър. Чакат да се съберат всички войски за щурма.
– Десет хиляди – стисна устни Амара. – Десет хиляди.
– Не мисли за броя – продължи с нисък, равномерен глас Бърнард. – Това е надеждно, солидно укрепление. Имаме стената, светлината в очите им, откритото пространство пред нас. Построили са гарнизона тук, защото това е най-подходящата защитна позиция в цялата долина. Дава ни огромно предимство.
Амара вдигна поглед към лицето му, после огледа стената от двете си страни.
– Но ние разполагаме с толкова малко легионери.
Гласът ѝ потрепери, но тя не можа да го овладее.
– Спокойно – избоботи Бърнард. – Няма проблем. Пирелус е поставил най-опитните си войни на стената. Професионални бойци, повечето от тях със семейства зад гърба им. Тези на принудителна служба са в двора като резерви. От тази позиция могат да удържат десет пъти по-многоброен противник и имат добри шансове за победа, дори без рицарите. Пирелус и хората му са тези, които всъщност ще спечелят битката. Легионерите трябва просто да задържат ордите, докато рицарите ги пометат с фуриите си. Ще им теглим един здрав бой, а в момента, в който открием кой е водачът им, рицарите ще го унищожат.
– Ще убият предводителя им? – каза Амара.
– Действа обезкуражително на желаещите да заемат мястото му – обясни Бърнард. – Или поне това е идеята. Когато загинат достатъчно марати и водачът им е мъртъв, а те все още не са успели да пробият защитата ни, няма да им стиска да продължат да се бият.
Тя стисна устни и кимна.
– Добре. Какво да правя, как да помогна?
– Търси водача им. Не е облечен по-различно от обикновен войн, така че търси някой, който е в средата и раздава заповеди.
– И като го открия?
Най-накрая Бърнард извади една стрела и я запъна в тетивата.
– Посочи ми го. Ще настъпят всеки момент. Късмет, Курсор Амара.
– И на теб, холтър.
От другата ѝ страна Пирелус се подпря на бойницата пред себе си и се наведе напред.
– Готови – прошепна той. – Какво чакате, готови сме.
Появиха се без всякакво предупреждение. Маратите се спуснаха напред – хиляди крещящи в един глас гърла. Заляха осветения в студената светлина периметър като могъща, жива вълна от мускулеста плът. Бойният им вик връхлетя Амара, оглушителен, ужасяващ, по-силен от всичко, което бе чувала досега. Не разбра кога бе започнала да крещи, изливайки страха си в див крясък. Не помнеше да е вадила меча си, но сега той беше вдигнат предизвикателно над главата ѝ. Застанал до нея, Пирелус също вдигна своя.
– Стрелци! – прогърмя гласът му. – Огън!
Стотиците тежки лъкове избръмчаха като един – смъртоносният залп от стрели се понесе срещу щурмуващите марати.
Амара видя първите редици да падат и миг по-късно да бъдат прегазени от идващите след тях. Още два пъти извика Пирелус на стрелците, още два залпа се впиха в редиците, поваляйки с крясъци връхлитащите марати, но ефектът върху живата вълна, прииждаща да залее стените на гарнизона, беше незначителен.