– Копия! – изрева Пирелус, стрелците отстъпиха от бойниците и местата им бяха заети от легионери с тежки щитове и дълги копия с добре наточени върхове.
Тежките маратски лъкове засипаха стената със стрели и Амара извърна рязко глава на една страна, за да пропусне покрай лицето си една стрела с остър каменен връх. Сърцето ѝ се сви от ужас и тя се сниши зад бойницата. Междувременно, нахлупил шлема си, Пирелус стоеше прав и невъзмутимо се взираше в настъпващите марати, без да обръща внимание на стрелите, които фучаха покрай него.
Земята се разтресе, когато маратите стигнаха до стената, и Амара усети треперенето от сблъсъка им в краката си. Видя ги – море от диви, нечовешки очи, оголени дълги кучешки зъби, а сред него, като огромни мършави сенки – се носеха вълци. Портите изведнъж се разтресоха от удара на дървесен ствол, държан от дузина ръце и използван като таран. Няколко дълги, тънки стълба се издигнаха във въздуха. По цялата им дължина стърчаха забити шипове и в момента, в който се допряха до стената, маратите плъзнаха нагоре по тях, пъргави и бързи, с оръжия в ръцете. Останалите продължиха да засипват със стрели защитниците на стената.
Шумът беше невероятен. Крясъците на маратите разцепиха въздуха и заглушиха всеки шум от стената. Стрелите валяха по-нагъсто от дъждовни капки по време на буря. Тъмните им каменни върхове святкаха на синкавата светлина и се пръскаха на парчета при сблъсъка си в камъка или здравата алеранска стомана на броните на защитниците. Но не всички пропускаха целта си. Пред очите на Амара един посивял стар войник падна заднешком от стената с щръкнала от гърлото му стрела, друг мъж се свлече на място, а от празното гнездо на окото му стърчеше една педя тънко тъмно дърво.
– Дръж позицията! – изрева Пирелус. – Дръж позицията!
Отпорът на легионерите беше безпощаден и ефективен, въпреки невероятната гъвкавост, с която маратите се катереха по коловете, забиваха копията си с убийствена точност в телата на диваците. Бледите варвари падаха върху напиращата отдолу орда, предизвиквайки нови и още по-яростни крясъци. Копиеносците от легиона отблъскваха вълна след вълна. Събаряха назад стълбовете на маратската орда, пронизваха войните, които се катереха по тях, със студената стомана. Легионерите се биеха по двойки, всеки с партньор зад щита. Докато единият отбиваше оръжието на врага, другият нанасяше с копието бърз, силен удар в тялото или краката на нападателя, събаряйки го назад от несигурната му позиция на парапета с бойници на стената. Скоро всяко алеранско копие, щит или броня почервеня от кръв. Тя опръска бойниците – безмълвни свидетели на куража на нападателите.
Някъде отдолу до ушите на Амара продължаваше да се носи равномерният глух тътен от ударите на тарана върху портите. Изведнъж, точно пред нея, между две бойници изскочи марат с обезумели, животински очи. Той скочи от парапета и замахна към главата ѝ с тежък дървен боздуган.
Амара се сниши и избегна удара, измъкна се и от втория, който идваше право отгоре. Замахна отстрани и посече с меча си яките бедра на марата. От разпраната бледа плът бликна река от кръв. Маратът извика, залитна към нея и изпусна боздугана. Амара се отмести от пътя му и докато той падаше, го прониза с късия меч между ребрата. Усети как острието прониква право в целта, усети потръпването на тялото на марата, долови дори предсмъртния му вик, чиято вибрация премина през стоманата и стигна до ръката ѝ. Отвратена, но екзалтирана от това, че оцеля, Амара изкрещя, изтегли рязко острието от тялото му и отскочи назад. Мъртвото тяло на маратския войн се строполи във вътрешния двор зад стената.
Запъхтяна, тя вдигна поглед и видя, че Пирелус я наблюдава. Кимна ѝ, после извика:
– Опитвай се да ги хвърляш от външната страна на стената. Да не задръстваме пътя на собствените ни войски.
После се обърна и продължи да изучава развоя на битката. Намръщи се, почти с досада, когато каменният връх на една стрела се разби в шлема му.
Амара се осмели да погледне над стената към хаоса долу и веднага към нея полетяха стрели. Наведе се бързо и видя, че Бърнард се е навел до нея. Той също надникна над стената, после се надигна леко и опъна тетивата на лъка. Прицели се за миг и пусна стрелата, която мина на косъм между двама легионери и потъна в ребрата на един марат със стоманена брадва, който се беше добрал до парапета на стената и стоеше над един зашеметен легионер с вдлъбнатина в шлема. Силата от удара на стрелата повали назад марата и той изчезна обратно зад парапета.