Амара наблюдаваше, скована от ужас, как един марат се изтегли на стената на по-малко от десет фута от нея. Огромната му птица кацна с крясък до него и разсече въздуха с клюна си, докато кълвеше диво вдигнатия щит на един от легионерите. Маратът вдигна ножа си над главата и скочи с крясък към нея, а зад гърба му върху стената веднага се покатери друг.
Амара отскочи встрани, избегна удара му, но се озова във въздуха, над празното пространство на двора отдолу. Изпрати отчаян призив към Сирус и когато маратът се втурна към нея, тя направи две крачки във въздуха и после скочи обратно върху камъните на стената зад него. Той я погледна смаяно през рамо и се обърна, за да нападне отново. Амара извъртя острието на меча си успоредно на земята и замахна с всичка сила. Плоското острие прониза марата между ребрата и излезе безпрепятствено откъм гърба му.
Зад нея се разнесе крясък и парещата болка раздра гърба ѝ. Амара се хвърли напред, върху поваления марат и докато падаше, обърна глава назад. Огромният стадомор скочи към нея, с тъмни, лъскави като стъкло очи, в които не се четеше никакъв страх, и замахна с клюн към лицето ѝ.
Тя простря ръце, извика Сирус пред себе си и фурията ѝ помете огромната птица и я запрати в една от бойниците. Стадоморът се препъна и завъртя, но пак се насочи към Амара. В този момент един набит легионер се нахвърли на пътя ѝ и призовал на помощ земната си фурия, отсече главата на птицата с мощен удар. Легионерът ѝ се усмихна набързо, после се обърна и се хвърли срещу новопристигналите на стената марати.
Амара се изправи с мъка на крака. Битката се беше разпростряла по цялата дължина на стената и започна да се прехвърля в двора отзад. След миг на стъписване, резервните войски получиха заповед за настъпление от младите си офицери и се заеха с маратите, които изникваха на стената или скачаха в двора, последвани от птиците си.
Настъпи хаос. Още писъци, изпълнени с ужас, обезумели от яростта на битката, се надигнаха около обърканата, ужасèна Амара. От другата страна на портата маратите бяха превзели една част от стената и успяваха да я удържат. С всеки момент все повече от техните се изсипваха там. Накрая самият Пирелус се хвърли в разгара на битката.
Мургавият парсианец извади тъмния си меч и се отправи с решителна стъпка към пробива, като не спираше да крещи на всеки легионер, изпречил се на пътя му. Той посрещна първия марат с толкова бърз удар, че Амара дори не го видя да замахва. Видя само пръсналата струя кръв, преди маратът да се срине безжизнен на земята под стената. Една от огромните птици загуби нокът, когато тръгна да го раздере, а след секунда върху камъните го последва и главата ѝ.
Върху командира на рицарския контингент се изсипа яростна вълна от хора и зверове, но той не им отстъпваше. Всяко негово движение отбиваше атака или нанасяше удар – и всички смъртоносни. Бавно и методично Пирелус си проби път през окупираната част на стената, помитайки враговете като паяжини от пътя си, а легионерите нахлуха зад гърба му, започнаха да изтикват телата от бойниците и подеха яростна битка за задържане на възвърнатата територия от стената.
С каменно изражение на лицето, Пирелус отърси небрежно кръвта от меча си и отново посочи с пръст мъжете с огнените делви. Призователите на земя вдигнаха капаците и се приготвиха да хвърлят съдовете през бойниците върху хората отдолу. Огнените рицари зад тях стояха с безизразни лица и устните им нашепваха безмълвно, призовавайки фуриите си да отприщят нова огнена буря върху врага.
И тогава Амара го усети. Въздухът около нея потрепери от напрежение и нещо в нея долови надигащия се, мощен като ураган вятър в мрака над стената.
Тя вдигна глава нагоре, но светлините от фуриите по бойниците я заслепиха и скриха напълно небето. Изведнъж по цялото протежение на стената се изви вятър, чиито талази блъскаха свирепо във всички посоки. Стори ѝ се, че чува викове отгоре, където няколкото рицари Аери на гарнизона трябваше да патрулират. Поръсиха я ситни капчици и за миг тя си помисли, че започва да вали, но усещането беше за нещо горещо, не студено, и когато изтри бузата си, видя размазана по пръстите си кръв.