– Бърнард – извика Амара. – Те са тук!
Нямаше време да дочака потвърждение, че я е чул. Призова Сирус, скочи във въздуха и почувства как ревът на вятъра я обгърна, когато се понесе нагоре, над бойниците, в мрачното небе над обсаденото укрепление.
Небето гъмжеше от въздушни рицари. Дуелираха се, въртяха се, носеха се вкопчени в смъртоносни двубои – колкото между фурии, толкова и между хора, като всеки се опитваше да прекъсне потока от въздух на другия или да рани противника си достатъчно лошо, за да наруши концентрацията му и той да падне. Пред очите ѝ един от мъжете с цветовете на Рива се завъртя, за да избегне проблясващ меч, но веднага след това извика ужасено и полетя към земята като камък. Прелетя покрай Амара и падна пред стените на гарнизона, а звукът от сгромолясването на тялото му беше погълнат от глъчта на битката.
Амара обходи с поглед небето и напрегна всички сетива, свои и на Сирус, да преброи фигурите на въздушните рицари. Откри поне трийсет, три пъти повече от защитниците на гарнизона. Грациозните им като танц схватки бяха навсякъде около нея, но изходът от тях беше предрешен: рицари Аери на гарнизона щяха да бъдат прогонени от небето или убити и скоро врагът щеше да контролира всяко движение над укреплението.
Амара забеляза, високо, зад позициите на врага, онова, от което се беше страхувала – няколко носени от рицари носилки, в които със сигурност се намираха още от силните призователи на фурии, на които се бяха натъкнали преди. Няколко рицари оформиха ескорт около три от носилките и цялата група се насочи към укреплението.
И по-точно към портите, където Пирелус и рицарите му ръководеха алеранската отбрана.
Амара нямаше време, за да обмисли плана си. Събра всичката сила на Сирус под себе си и се понесе светкавично към приближаващите носилки. Един стъписан от появата ѝ рицар се обърна, за да ѝ препречи пътя, но тя профуча покрай него и с почти небрежно движение му нанесе удар с меча. Острието го посече през цялата дължина на единия му крак, през гърба, чак до рамото, преминавайки гладко през кожените му панталони и дори през ризницата му. Той извика и изгубил концентрацията си от болка, полетя към земята като отронен от дърво лист.
Амара продължи напред и използва всичката сила на въздушната си фурия, за да се изстреля нагоре. После, понесена единствено от инерцията, извика Сирус пред себе си и я запрати към носачите на носилките.
Знаеше, че не е достатъчно силна, за да прекъсне връзката с фуриите и на четиримата рицари, които носеха носилките, затова не се и опита. Вместо това съсредоточи атаката си върху първата двойка рицари отпред, с надеждата да откъсне поне техните фурии. И успя. Мъжете извикаха от изненада и полетяха надолу, повличайки със себе си прътовете, за които теглеха носилката.
Половин дузина крещящи мъже се изсипаха от нея и полетяха във въздуха. Двама все още бяха привързани с каиши за носилката и увиснаха безпомощно на тях, докато двойката рицари отзад се опитаха да я изправят, но другите, явно очаквали бързо приземяване върху стената, вече се бяха развързали. Шестимата полетяха към земята и въпреки че някои рицари от ескорта се спуснаха след тях, Амара знаеше, че при толкова малко разстояние до земята нямаха никакви шансове да ги спасят.
Тя усети десетки очи да се насочват едновременно към нея. Набраната инерция я издигна до връхната си точка, след което Амара започна да пада отново. Тя се превъртя във въздуха, насочи се право надолу и прибра ръце и крака, за да набере повече скорост. После повика Сирус обратно при нея и възстанови собствената си въздушна струя, преди някой от другите рицари да я прекъсне.
Половин дузина въздушни струи се насочиха едновременно към нея и тя отчаяно се понесе с всички сили надолу, въпреки че светлините на укреплението под нея започнаха да се мержелеят все по-близо. Извади късмет: толкова много от враговете се бяха втурнали да пресекат струята ѝ, че тя успя да използва собствените им усилия срещу тях. Оплете струите им и с помощта на крака и ръце промени посоката на своето падане. Сирус се втурна под нея и овладя падането ѝ точно когато друг рицар, явно не толкова припрян като останалите, се спусна към нея с блеснал в ръка меч.
Амара се изви на една страна, но той повтори движението ѝ и мечът му замахна към нея. Тя го пресрещна със собственото си острие и двамата полетяха притиснати един в друг, меч в меч, борещи се за контрол над вятъра около тях, в опит да го използват като предимство. Рицарят я сграбчи за китката и двамата се понесоха към земята, като не спираха да се въртят и премятат във въздуха.