Амара хвърли бърз поглед надолу и видя двора да се разлива все по-широк пред очите ѝ. Погледна нагоре към лицето на врага си точно когато той направи същото. Спогледаха се мълчаливо и се разбраха само с поглед. Отблъснаха се един от друг и фуриите им се събраха със свистене под тях, за да забавят падането им.
Амара огледа обезумяла гарнизона под себе си и насочи падането си в куп от бали сено до конюшните. Балите, натрупани плътно една върху друга, нямаше да помогнат много за омекотяване на удара, ако не беше мощната струя на Сирус, но заедно успяха. Амара мина през най-горния ред бали, които се разпръснаха наоколо, и се претърколи на земята.
Противникът ѝ, по-способен от нея или по-отпочинал, се приземи чисто до нея и се наведе, за да я прониже в гърлото. Тя отклони промушващия удар с острието на меча си, но едва колкото да го насочи към балата сено до главата си, като в същото време, с другата ръка извади от колана си късия нож, който беше откраднала от Фиделиас, и го заби в ботуша на рицаря.
Той изписка и отстъпи назад, после замахна с ръка към нея, с изкривено от злобна гримаса лице. Вятърът се надигна с рев и Амара усети силния му натиск да приковава ръката ѝ към земята. Тя се опита да помръдне или да вдигне меча си, но фурията на мъжа не ѝ позволи. Понечи да повика Сирус, но знаеше, че се е забавила прекалено много. Проследи безпомощно движението, с което рицарят вдигна оръжието си над нея.
Чу се свистене и една стрела се заби в ризницата на мъжа точно под шията. Той направи няколко несигурни крачки назад и се строполи мъртъв.
Натискът върху Амара внезапно отслабна и тя отново можеше да диша и да се движи. Опита се да стане на крака, но все още беше замаяна от падането и от усилията да го овладее. Когато Бърнард, с лък в ръка, стигна до нея, Амара все още се надигаше от земята
– Врани и фурии, добре ли си? – попита я той. – Откъде ще влязат?
– Портата – каза задъхано Амара. – Огнените делви. Махнете ги от портата. Побързай.
Бърнард пребледня и хукна обратно към стените. Един марат, замаян от падането от бойниците, скочи насреща му с малка секира в ръка, но Бърнард замахна с ръка и дървената дръжка на оръжието подскочи и се измъкна от хватката на собственика ѝ. Малката секира се превъртя във въздуха, тъпата част на каменното острие фрасна марата в слепоочието и той се строполи на земята.
Амара почувства тъпа болка в рамото и гърба, беше ѝ трудно да стане, но събра сили и се надигна, за да проследи с поглед Бърнард, който скочи на една от стълбите и се изкатери на стената. Сграбчи лъка си с две ръце и го използва като сопа, с която си проби път покрай един марат, който се биеше с двама легионери, после отскочи настрана, за да избегне проблясващите нокти на ранен стадомор, който лежеше на една страна и риташе бясно с единствения си останал крак към Пирелус. Бърнард сграбчи командира на рицарите за рамото и започна да крещи в ухото му, надвиквайки грохота на битката.
Пирелус го погледна недоверчиво, но Бърнард посочи нагоре и той проследи посоката на пръста му точно когато първата от останалите две носилки започна да се спуска надолу, заобиколена от облечени в ризници рицари Аери. Очите му се разшириха и той изкрещя на хората си над портите, но закъсня – мощната въздушна струя събори всички върху каменната пътека на стената, а прескачащите бойниците марати изхвърли обратно зад стената.
Бърнард изпусна лъка си, но успя да остане на крака. Черпеше сила от земната си фурия, досети се Амара. Той сграбчи Пирелус и един от легионерите, който стоеше до него, избута ги напред и тримата заедно скочиха от стената.
Амара погледна обратно към носилките и в едната видя Фиделиас – той сочеше нещо надолу и крещеше на един от мъжете в другата – висок, слаб с изпити черти. Онзи се изправи, затвори очи и протегна ръка.
Приготвените на стената огнени делви, до огнените рицари, сега повалени и притиснати на земята от силната вихрушка, избухнаха в ослепителни пламъци.
Огнената буря погълна стената над портите и прикованите към нея рицари на гарнизона. Вятърът веднага я разнесе и подхрани до истинска стихия, чиито пламъци плъзнаха по стената, поглъщайки легионери, марати и хищни птици наред. Огньовете пометоха стената като коса в ръцете на косач. Мъжете изпопадаха с писъци на земята, побягнаха от пламъците, започнаха да се търкалят като обезумели, за да изгасят горящите си тела. Някои дори скочиха от бойниците, право върху маратската орда, напираща от другата страна.
Пред очите на слисаната Амара носилките се спуснаха на двора, където неколцина объркани легионери ги нападнаха. От едната слезе Алдрик екс Гладиус и заобиколен от няколко рицари Аери, ги пресрещна и отблъсна с лекота.