Фиделиас също слезе от носилката и тръгна към портите. Огледа се напрегнато, след това положи ръце върху тежкото дърво. Стоя така, със затворени очи, опрял длани в дървото, в продължение на може би половин минута. После се отдръпна, изрева някаква заповед на хората си и скочи обратно в носилката. Алдрик и другите също се качиха, после цялата група се понесе обратно във въздуха и изчезна от погледа на Амара.
Тя най-накрая се изправи на крака, потърси с очи и намери меча си. Вдигна глава, за да види какво беше направил Фиделиас с портите.
Те се разтресоха. От едната излезе облак прах. В следващия момент един зловещ нокът на стадомор проби тежките дървени греди, сякаш бяха от хартия, разпори дълга резка в тях и изчезна обратно зад дървото.
Амара замръзна на място, вцепенена от ужас. Портите на гарнизона се пръскаха на трески под напора на виещата маратска орда, която напираше да нахлуе в укреплението.
Все още замаяна от падането, тя преглътна мъчително, стисна дръжката на меча в разтрепераната си ръка и пристъпи напред, за да ги посрещне.
Глава ХXXVII
Амара стигна до портите точно когато маратите започнаха да си пробиват път през тях. Огледа се. От едната си страна видя няколко млади легионери, стъписани и ужасени от вида на нахлуващите марати. От другата лежаха овъглени тела, пръснати по земята и останали, където бяха падали от стените. Около зашеметените Бърнард и Пирелус, които тъкмо идваха на себе си след експлозията и последвалото падане, се въргаляха силно пострадали, обгорели мъже.
– Строй се във формация! – извика Амара на легионерите, но не беше сигурна дали младите мъже изобщо я чуха. Забеляза, че един от тях е с шлем на центурион, и изкрещя: – Центурион! Удържайте портите!
Младежът, заметнат с фино наметало, погледна от нея към портите, после към опустошената стена отгоре. Очите му се разшириха, а устата му започна да трепери.
– Н-назад! – запелтечи той, въпреки че май никой не го слушаше. – О-отстъпвай!
Амара се обърна отчаяно на другата страна.
– Пирелус – извика тя. – Ставай! Заеми се с командването на легиона!
Шлемът на командира на рицарите беше отнесен от главата му и от едната страна косата му беше обгоряла почти до кожа. Той я погледна с празен, неразбиращ поглед.
Маратите изтръгнаха последните части от това, което беше останало от портите, и широкоплещест млад воин с каменна брадва нахлу във вътрешността на гарнизона.
Нямаше време за нищо друго. Ако маратите овладееха портите, щяха да нахлуят в гарнизона и при тяхната многочисленост, нищо нямаше да може да ги спре, щяха да пометат и смажат алеранската защита. Все още замаяна и с болка в гърба, Амара се хвърли към разбитите порти.
Нададе писклив крясък точно когато маратският войн се обърна с лице към нея и замахна в плавна дъга отстрани, за да я посече с брадвата си. С помощта на Сирус Амара прелетя над каменното острие и едновременно с това замахна с меча към главата на марата. Здравата стомана се заби в лицето му и той се свлече с писък на земята. В този момент една от огромните бойни птици също си проби път през портите.
Амара се опита да се дръпне от пътя ѝ, но клюнът на звяра се стрелна рязко към нея и стисна лявата ѝ ръка в смазваща хватка. Болката прониза цялото ѝ тяло. Амара знаеше, че ако не беше ризницата, ръката ѝ щеше да бъде прерязана над лакътя. Птицата разтърси буйно глава и започна да мята Амара като парцалена кукла, докато един от отчаяните ѝ опити да посече дебелата шия на звяра най-накрая не успя. Стадоморът нададе пронизителен крясък и я захвърли настрани.
През портите нахлу втори марат, но раненият стадомор, стреснат от движението зад него, се извърна рязко и заплашително тракащият му клюн накара марата да отстъпи. Амара се възползва от объркването на птицата, скочи напред и заби с вик меча си в тялото ѝ. Завъртя острието в раната и го издърпа с рязко движение. Звярът се свлече на земята в локва кръв, но не спря да рита бясно с крака и да чатка напосоки с клюн.
Амара пое въздух и когато маратският войн излезе насреща ѝ, замахна срещу него. Той отскочи настрана, за да избегне удара, и така направи път за втори марат, който се оказа слаба, жилава млада жена, въоръжена със стара алеранска сабя. Маратката насочи промушващ удар в лицето на Амара и тя го изби настрани, но пропусна атаката на другия марат. Ударът му я улучи в ребрата и беше достатъчно силен, за да я просне на земята.