Амара опита да скочи на крака, нададе гневен вик, но маратът се оказа върху нея, приковал ръката ѝ с меча към земята. С безизразно лице, той вдигна хладнокръвно юмрук и ѝ нанесе силен удар в устата, който я зашемети за момент и накара викът ѝ да секне. Маратът каза нещо на гърления си език с пълен със задоволство глас, сграбчи косата ѝ и извъртя главата ѝ към жената, която вдигна старата сабя, готова да я стовари отгоре ѝ.
„Скалпират ме – помисли си Амара. – Искат косата ми.“
Последва внезапен, пронизителен и изпълнен с паника писък. Маратският войн отскочи назад от Амара и двамата с жената се заеха с отблъскването на яростната, безразсъдна атака на един млад легионер. Младежът сечеше като луд, напосоки с легионерския си меч, по-скоро освирепял от гняв, отколкото с някаква ясна мисъл за координирана атака, но успя да отблъсне двойката марати от Амара.
Той се обърна към останалите млади легионери и Амара разпозна в него младежа, който беше на пост при портите предния ден – челюстта му все още беше тъмносиня от удара на Бърнард.
– Хайде! – изръмжа той на другарите си. – Ще стоите и ще гледате, докато една жена се бие вместо вас ли? – После се обърна отново към противниците си и се хвърли в нова атака. – Рива за Алера!
Първо един, после двама, после още няколко легионери се втурнаха с яростни викове напред, оформиха строй пред разбитите порти и направиха стена от щитове си, която задържа маратите навън. Но въпреки общите им усилия, започнаха да отстъпват постепенно назад.
Амара усети как някой я хваща за лакътя и започва да я влачи по земята. Едва успя да задържи в другата меча си. Погледна замаяно нагоре и видя лечителя Харгър да се привежда над нея, усети пръстите му да докосват леко слепоочията ѝ.
– Ръката е счупена – обяви дрезгаво той след секунда. – Може би и някои от зъбите. Има счупени халки от ризницата, които са се впили в гърба ти, имаш и изкълчване. Но ще живееш. – Той хвърли поглед към удържаните порти, после ѝ се усмихна. – Много смело, момиче. Засрами в боя градските момченца.
– Пирелус – изпъшка едва Амара. – От другата страна на портата. Зашеметен.
Очите на Харгър се отвориха широко.
– Велики фурии, оцелял е след това?
– Бърнард. Издърпа го от стената.
Харгър кимна и ѝ помогна да се изправи.
– Покажи ми. Ако някой може да направи нещо в тази ситуация, това ще е Пирелус.
Амара изпъшка от болка и видя лечителя също да потреперва, докато си поемаше дъх. Той я закрепи на крака и тя го поведе напред, около отчаяната защита пред портите, към мястото, където последно беше видяла Бърнард и Пирелус.
Когато ги намериха, Бърнард тъкмо се изправяше, но Пирелус все още бе на четири крака. Харгър се втурна към рицаря, докосна леко с пръсти слепоочията му, изсумтя нещо и го разтърси грубо. После вдигна ръка и посегна да зашлеви командира на рицарите. Пирелус сграбчи китката му в движение, тръсна глава и примига объркано към портите. Изправи се несигурно и погледна към стената.
После се извърна, огледа двора и кимна към Амара.
– Графиньо – каза той с изтощен глас. – Огънят е нагорещил камъните, но те бързо ще се охладят и маратите ще започнат да се прехвърлят през парапета с бойниците, даже и да удържим портите.
– Какво правим тогава? – преглътна тревожно Амара.
– Прехвърлете тези легионери горе на стената – отвърна Пирелус.
– Кой тогава ще удържа портата?
Той вдигна леко брадичка:
– Аз.
– Сам? – зяпна Амара. – А кой ще командва легиона?
– За това няма да им е нужно кой знае какво командване – каза Пирелус. – Те трябва да удържат стената, а аз портата или само след минути всички ще сме мъртви.
– Но ще могат ли сами да я удържат?
– Не задълго. Ще трябва да измислите нещо.
– Какво? Що за план! – кресна му Амара.
– Само с това разполагам – каза Пирелус. – В името на всички фурии, надявам се да си толкова умна, колкото и смела, графиньо. Ако не намериш начин да ги отблъснем, мъртви сме, тук и сега.
Той ѝ кимна и се отправи към мелето пред портите. На половината път спря, наведе се и взе дълго, тежко парче дърво, част от тегличите на каруца, разбита от падащите останки след огнената експлозия. Обърна се рязко и го подаде на Бърнард, който стоеше замаян до него.
– Какво искаш да направя? – попита Бърнард.
– Последвай ме – каза Пирелус. – Не ги допускай зад гърба ми. И не ми се пречкай в ръцете.
После се обърна и тръгна към битката при портата. Изкрещя няколко резки заповеди, застана между младите легионери и извади меч. Само след секунди на земята лежаха трима окървавени марати и напливът към портата беше спрян.