Пирелус изръмжа нова заповед и след секунда младежите се раздвижиха. Разделиха се на две и се отправиха нагоре по каменните стълби към бойниците, като изливаха кофи с вода пред себе си, за да охладят нагорещените камъни.
Пирелус застана сам на порите. Амара го видя как отправи мрачна, изтънчена усмивка на маратите от другата страна на стената. После се поклони на маратската орда, вдигна ръка и ги подкани с пръст да тръгват към него.
Бърнард стисна тежката дървена греда и преглътна, поглеждайки назад към Амара. Очите му бяха разширени от ужас, но пое несигурно дъх, обърна се отново към портите и застана на десетина фута зад Пирелус.
Амара усети, че в нея се надига желание да изкрещи от безсилие при вида на прииждащите отново през портите марати. Парсианецът ги посрещна подобаващо. Първо един, после друг, после трети дивак падна под тъмния му меч. Но въпреки уменията му Пирелус не беше неуязвим. Двама войни се изправиха едновременно срещу него. Пирелус умело избегна копието на първия и се завъртя, за да прониже другия, но когато видя пред себе си млада полугола маратка, се поколеба.
Колебанието му трая по-малко от секунда, преди тъмното острие на меча му да я прободе между гърдите, но дори кратко, то му коства много. Маратът до него замахна с тъпия край на копието си и коляното на рицаря изпращя при сблъсъка с дървото. И ако Бърнард не се бе намесил навреме, поваляйки с мощен удар на дървената греда младия войн, Пирелус можеше да бъде убит.
С изкривено от болка лице, рицарят пристъпи напред, с едва забележимо накуцване, и се впусна отново в безнадеждната, героична защита на портите.
Харгър се приближи към Амара. В хлътналите му очи се четеше тревога и безпокойство, когато се насочиха към огласената от виковете на маратите и крясъците на бойните им птици стена. Амара вдигна поглед и видя младите легионери да отблъскват врага.
– Милейди – изръмжа Харгър, – какво да правим?
На Амара ѝ се искаше да се разкрещи в лицето му от отчаяние и страх. Един млад легионер политна от стената, крещейки и притискайки с ръце лице, с шуртяща между пръстите кръв. Падна само на крачка-две от тях. Бърнард се отмести едва, за да избегне поредното копие, и помете друг марат, решил да излезе в гръб на Пирелус.
Откъде можеше да знае Амара какво да правят? Тя не беше командир. Знаеше, че мълниеносното унищожение на рицарите на гарнизона беше отслабило неимоверно отбраната им. Откъде да знае как се компенсира подобна загуба?
Тя пое дълбоко дъх. Не знаеше.
Прибра меча в ножницата и дръпна Харгър за ръкава.
– Лечителю, заведи ме при граф Грам.
Той незабавно я поведе към вътрешността на укреплението, където двама ветерани стояха на пост пред вратата на проста, масивна тухлена сграда. Амара профуча покрай тях, изкачи тичешком стъпалата и връхлетя в спалнята на графа.
Грам лежеше в леглото си, с извърната на една страна глава, пребледняло лице и хлътнали очи. Устните му бяха намазани с нещо бяло, чийто слой беше започнал да се лющи. Едрите му здрави ръце сега лежаха отпуснати немощно върху завивката, също пребледнели, почти прозрачни.
Амара го погледна и преглътна. Знаеше, че това, което щеше да направи, можеше да го убие.
Но го направи.
– Събуди го, Харгър.
– Милейди, мога, но това може да… – промълви той с треперещ глас
– Знам, че може да умре, лечителю – каза Амара. – Но ако стените или портите паднат, ще умре така или иначе. Нуждаем се от него. Не мисля, че той би искал да ги оставим да паднат, когато може би е в състояние да ни помогне.
Харгър я погледна за момент, после кимна в знак на съгласие. Лицето на възрастния лечител посърна.
– Не, не мисля, че би искал – каза той.
– Вдигни го на крака – каза тихо Амара. – Ще доведа стражите, за да ни помогнат да го пренесем.
Тя слезе долу при двамата легионери и след малко се върна с тях в спалнята на Грам. Видя Харгър, надвесен над пребледнелия граф. Грам си пое тежко дъх, отвори очи и примижа срещу нея.
– Харгър казва, че рицарите ми са избити – изпъшка той. – Че са останали само младоци.
– Да – отвърна Амара с напрегнат до пръсване глас. – Те са на стените. Пирелус е жив, но е ранен. В момента удържа сам портите. Трябва да дойдете там…
– Не – каза Грам. – Не си правете труда. Това с нищо няма да помогне.
– Но, господине…
– Огън – изграчи Грам.
– Врагът използва огнените делви срещу рицарите. Възпламениха ги на стената.
Грам затвори очи.
– Всички марати на портите ли са?
– Не – отвърна Амара. – Има и горе на стената. По цялата дължина.