Над гарнизона се стелеше дим, обгръщаше го като погребален саван.
Сърцето ѝ заседна в гърлото. Дали не бяха закъснели? Да не би укреплението вече да е превзето? Тя се покатери до кочияша, един от хората на Ото, точно когато той цъкна с език на подсилените от фурии коне, за да забавят хода на фургона. Те изпръхтяха и от ноздрите им изригнаха облаци пара.
Когато наближиха, Исана видя един-единствен часови на западната порта на гарнизона. Когато се вгледа по-внимателно, откри, че през челото и лявото му око беше намотана дебела превръзка, толкова скорошна, че кръвта по нея още не бе засъхнала. На бузата си имаше тъмна синина, но тя изглеждаше да е поне от ден. Когато колоната от каруци и коне приближи, младият войн се наведе към тях и ги зяпна.
Уорнър вдигна ръка за поздрав.
– Привет! Пуснете ни да влезем!
– Господине, нямате работа тук – изпелтечи младежът. – Нападнати сме от маратите, господине. Не трябва да водите хората си тук точно сега.
– Знам, че сме нападнати – отвърна троснато Уорнър. – Дошли сме да помогнем, всеки тук умее по нещо. Пусни ни.
Младият легионер се поколеба. Тогава зад него се появи един мъж с огънат центурионски шлем.
– Фермер Уорнър?
– Джиралди – каза Уорнър и му кимна енергично. – Чухме, че имате гости, и решихме да се самопоканим и да ви помогнем да ги позабавлявате.
Джиралди огледа колоната.
– Уорнър – провикна се. – По-добре обръщайте и тръгвайте към Рива, докато все още можете.
Думите му накараха всички да замлъкнат.
Исана се изправи в каруцата.
– Добро утро, центурионе. Да сте виждали брат ми?
Джиралди присви очи и се вгледа в нея, после зяпна от изненада.
– Исана? О, слава на всички фурии. Брат ти е тук. Той е вътре, при източната порта. Исана, графът е лошо ранен, а Ливия е в Рива, заедно с дъщеря си. Харгър и лечителите на легиона направиха каквото можаха, но казаха, че му трябва по-силен призовател на вода, иначе няма да оживее.
Исана кимна бавно. Насочи сетивата си към Джиралди, за да долови емоциите му. Усети гняв, изтощение и най-вече отчаяние, обгръщаха го като дебел слой студена тиня, която накара Исана да потрепери.
– Разбирам, че маратите вече са нападнали.
– Само авангардът им – отвърна Джиралди. – Останалата част от ордата ще бъде тук до час.
– Тогава по-добре да не губим време в приказки, Джиралди. Отваряй портите.
– Не знам дали графът би…
– Графът няма думата – каза Исана. – А ако маратите превземат гарнизона, ще нахлуят в долината и ще унищожат всичко, което имаме. Ние имаме правото да се бием, за да защитим както домовете си, така и семействата си, Джиралди, и всеки възрастен тук е ветеран от легиона. Отвори портите!
Джиралди сведе глава и кимна на легионера.
– Фуриите са ми свидетели, че се нуждаем от помощ. Давай!
Фермерите влязоха в гарнизона в стегнат ред и Исана забеляза, че на капрата на всеки фургон и каруца седеше не момче, а възрастен – ветеран от легиона. Придвижваха се във вътрешността на укреплението, сякаш бяха у дома си, и спряха, подреждайки каруците в прави редици в най-далечната, западната част на двора. Мъжете незабавно се погрижиха за конете, разпрегнаха ги и ги заведоха да бъдат напоени и подслонени. Всеки легионерски лагер беше разположен идентично с останалите, за да може всеки един новодошъл, било то ветеран или току-що постъпил в редиците на легиона, да познава разположението на всяко укрепление и който и да е лагер на територията на Алера. Още докато някои от мъжете завързваха конете, други започнаха да се строяват пред оръжейната, където Джиралди и един млад легионер раздаваха щитове, мечове, копия, нагръдници и шлемове.
Исана слезе от фургона и подаде ръка на замаяната, увита в одеяло като сънено дете, Одиана.
– Харгър – провикна се Исана, забелязала лечителя да надзирава няколко млади жени, по-скоро деца, които нарязваха на ивици чаршафи и завивки, които да използват за превръзки.
Възрастният лечител се обърна и устните му се разтеглиха в уморена усмивка.
– Идвате на помощ, а – каза той. – Е, може пък да дадем някакъв отпор.
Тя се приближи и го прегърна.
– Добре ли си?
– Уморен съм – отвърна той. Огледа се и добави: – Положението е лошо, Исана. Стената не е достатъчно висока, а рицарите ни паднаха още при първата атака.
Гърлото на Исана се сви.
– А брат ми?
– Малко е понатъртен, но е добре – отвърна Харгър. – Исана, имаме по-малко от час. Когато слънцето се вдигне, ще можеш да ходиш от тук до наблюдателниците по главите на маратите.