Бърнард се вгледа в него за момент, после кимна към пътя.
– Докажи го, момчето ми. Води ме.
Глава ІV
Исана вдигна поглед от кристалната купа и на лицето ѝ се изписа раздразнение.
– Един ден това момче ще се забърка в повече неприятности, отколкото може да се измъкне с приказки.
Бледата слънчева светлина струеше през прозореца на главната кухня на Бърнардхолт. Миризмата на прясно изпечен хляб от голямата пещ се смесваше с апетитния аромат на капещата от месото мазнина върху въглените и двете изпълваха стаята. Гърбът на Исана я болеше от сутрешната работа, започнала далече преди изгрев-слънце, но за момента тя не виждаше възможност за почивка.
Всяка свободна от кухненската работа минута тя прекарваше надвесена над гадателската купа или в призоваване на Ручей, с помощта на която държеше под око Кордхолтови и Уорнърови.
Уорнър и синовете му се бяха заели да помагат на Фредерик Старши, който заедно с едрия си син – Фредерик Младши, отговаряше за гаргантите в Бърнардхолт, и заедно чистеха заритите конюшни на гигантските впрегатни животни.
Корд и най-малкият му син се излежаваха във вътрешния двор. Най-голямото му момче, Арик, явно пращеше от енергия и напрежение, които се опитваше да разтовари с физическа работа, защото беше взел брадва и от сутринта цепеше дърва. Напрежението във въздуха тази сутрин се трупаше и можеше да бъде усетено дори от онези без капка талант за призоваване на вода.
Жените, които работеха в кухнята, бяха избягали от жегата на пещта и бяха излезли на двора, където обядваха – набързо приготвена зеленчукова супа, няколко вида сирена и вчерашен хляб. Слабото есенно слънце напичаше приятно масивните каменни плочи и в двора беше приятно топло благодарение на високата каменна стена на Бърнардхолт, която спираше студения северен вятър. Исана не се присъедини към другите жени. Напрежението в двора я побъркваше и тя искаше да съхрани колкото може повече от силите и търпението си, в случай че ѝ се наложи да ги използва.
Затова тя не обръщаше внимание на къркоренето на стомаха си и се бе съсредоточила в работа, като част от мислите ѝ неизменно бяха насочени към фуриите ѝ.
– Няма ли да ядете, господарке Исана? – попита я Берите, която седеше пред купчина сладки картофи, белеше ги и хвърляше небрежно обелките в корито с вода.
Беше сложила малко руж на красивото си лице, а клепачите на и бездруго съблазнителните си очи беше почернила.
Исана беше предупредила майка ѝ, че Берите е още прекалено млада за подобни глупости, но ето я – камбанки в косите и умишлено разхлабен корсет около гърдите, и цялото ѝ внимание насочено в търсене на огледална повърхност, в която да се огледа вместо в приготвянето на голямата вечеря. Исана се постара всячески да ѝ намери работа, за да не ѝ остава време за глупости – Берите умираше да кара момчетата да се надпреварват за вниманието ѝ, а с този разхлабен корсет и омайния аромат на камбанките в косите скоро щеше да ги доведе дотам, да се избиват един друг. Днес имаше толкова много грижи на главата, че само това ѝ липсваше.
Тя изгледа момичето от глава до пети и се пресегна за ръжена. Няколкото огнени фурии, които трябваше да поддържат правилната температура в пещта, не си вършеха добре работата. Тя ги сръчка хубаво с желязото и видя как от жаравата се вдигат пламъчета и започват да танцуват енергично, подхранвани от събудените фурии.
– Ще ям, когато ми остане свободно време – отвърна тя на момичето.
– О – отвърна някак замечтано Берите, – сигурна съм, че скоро ще свършим.
– Продължавай да белиш, Берите.
Исана се обърна към тезгяха и кристалната купа. Повърхността на водата в нея потрепна и се надигна, оформяйки лице – нейното, но много по-младо. Исана се усмихна на фурията. Ручей никога не забравяше как беше изглеждала Исана в деня, в който се надвеси над гладката повърхност на малкото езерце и двете се откриха една друга за пръв път. Оттогава винаги се появяваше в един и същи образ – слабо, издължено лице на момиче, почти на възрастта на Берите.
– Ручей – каза Исана и докосна водата. Повърхността на течността в купата се накъдри около върха на пръста ѝ и послушно се завъртя около него. – Ручей – повтори Исана. – Намери Бърнард. – Тя извика в съзнанието си образа на брат си и го предаде на фурията чрез допира на пръста си – уверените тихи стъпки на Бърнард, неговия дълбок, плътен глас, едрите му длани. – Намери Бърнард.
Фурията разбърка повърхността на водата и се надигна от купата, премина като безшумна вълна през въздуха и накара кожата на Исана да настръхне, после попи в земята.