Отдалечи се на няколко ярда от стената. Вървеше бавно и внимаваше къде стъпва, но не смееше да поглежда към земята. Почернелите останки на маратите, които загинаха при първата огнена буря, лежаха навсякъде около нея – овъглени, вонящи гротески. Враните пляскаха с криле, подскачаха насам-натам, кълвяха се една друга и милостиво скриваха повечето мъртви от погледа ѝ. Знаеше, че ако погледне, ще види празните орбити на труповете, чиито очи вече бяха изядени обикновено заедно с меките, месести части на лицето – нос, устни, но не погледна. Въздухът миришеше на сняг и кръв, на изгоряла плът и едва доловимо – на мърша. Усещаше я, въпреки помощта на Сирус, която разчистваше въздуха пред лицето ѝ.
Коленете ѝ се разтрепериха, не ѝ достигаше въздух. Спря за момент, затвори очи, после ги отвори и погледна към прииждащата орда. Вдигна здравата си ръка и призова Сирус да приближи образа им, за да ги огледа по-добре.
Фурията изкриви въздуха пред нея и почти на мига Амара видя прииждащата орда така, сякаш беше достатъчно близо, за да чуе стъпките им.
Не й трябваше много време, за да разбере какво точно беше имал предвид Пирелус. Остатъците от избягалата орда със сигурност вече се бяха присъединили към настъпващата армия. Амара не можеше да ги разпознае сред множеството, но като цяло разликата във войните, които сега се придвижваха към гарнизона, и отблъснатите в предишните атаки, беше очевидна. Страховете на Пирелус бяха напълно основателни. Това бяха по-възрастни мъже, натежали не само от мускули, но и от години. В походката им имаше повече увереност, но и повече предпазливост. Свирепите погледи бяха притъпени от мъдрост.
Тя потръпна.
Сред ордата имаше и жени. Носеха оръжията и осанките на опитни войни и Амара не се съмняваше, че бяха именно такива. От малкото, до което бяха успели да се доберат алеранските съгледвачи, маратите почти непрекъснато водеха битки помежду си – незначителни сблъсъци, краткотрайни и между малобройни отряди, но част от незаличими древни вражди, сраснали се с ежедневието и начина на живот на отделните кланове. Незначителни по мащаб, за сметка на това повече от кръвопролитни. Продължи да гледа мрачно прииждащата орда. Броят на мъртвите зад стената на гарнизона говореше красноречиво за способностите им.
Изведнъж я обзе чувство, което не беше изпитвала от дълго време, откакто, когато беше малка, излезе за пръв път в открито море с баща си, в рибарската му лодка. Чувството за това, да стоиш извън познатото, да ходиш на пръсти, балансирайки по тънката граница на един напълно чужд свят. Тя хвърли поглед на стената зад гърба си с парещи от дългото взиране в далечината очи. Това беше границата на могъщото Кралство на Алера, на земя, отстоявана от враговете в продължение на едно хилядолетие, на една надмогнала враждебния свят благоденстваща нация.
И ето сега стои отвъд нея, гола, въпреки ризницата си. Необятността на хълмистите равнини отвъд този последен бастион на Алера я накара да се почувства нищожно малка и незначителна.
В шумоленето на вятъра чу шепот – тих, едва доловим глас:
– Никога не се страхувай от самия мащаб на нещата. Научил съм те на много повече от това.
Амара се сепна, отпрати Сирус, огледа се.
– Фиделиас? – прошепна.
– Краката ти винаги се сковават, когато те е страх, Амара. Така и не се научи да го криеш – продължи гласът. – О, да, чувам те. Един от хората ми пренася гласа ми до теб и се ослушва за отговорите ти.
– Нямам какво да ти кажа – просъска Амара.
Хвърли поглед към легионерите пред портите. Бяха твърде близо. Отдалечи се, за да не могат да чуят. Вдигна отново ръка, вгледа се в приближаващата орда и затърси сред редиците им някой, който да прилича на главатар.
– Безсмислено е – отбеляза Фиделиас. – Не можете да удържите стената. А дори да успеете, пак ще разбием портите.
– Коя част от „нямам какво да ти кажа” не разбра? Предател – процеди през зъби Амара, с всичката злоба, на която бе способна.
– Чуй ме сега – каза Фиделиас. – Знам, че не си съгласна с мен, но искам добре да си помислиш за това. Гай ще падне. И ти го знаеш. Ако не падне сам, ще повлече хиляди по пътя надолу. Неговата слабост може да означава края на цяла Алера.