Тя им разказа накратко разговора си с Фиделиас.
– Знаеш ли? – намръщи се Бърнард. – Може би наистина трябва да натоварим колкото може повече хора на каруците и да ги изпратим за Рива. Можем ли да задържим достатъчно дълго стената, за да им дадем време?
Пирелус погледна стената, после другата страна на двора.
– Рискът си заслужава. Ще се погрижа. Няма да има достатъчно място за всички, но поне децата можем да изведем.
– Благодаря – каза му Амара.
Пирелус ѝ кимна.
– Ти излезе права – каза той. – Аз грешах.
Отдалечи се към другия край на двора със стегната, равномерна крачка, въпреки раненото коляно.
– Това му струваше не малко, мисля си аз – подсвирна учудено Бърнард.
– Ще го преживее – отвърна сухо Амара. – Бърнард, рицарите им все още са някъде там, ще нападат отново при следващата атака на стената.
– Знам – каза Бърнард. – Но нямаме достатъчно Аери, за да удържим небето. Не знаем нито кога, нито откъде ще дойдат.
– Аз мисля, че знам. Ето какво искам да направиш.
Тя му обясни набързо плана си. Бърнард кимна, взе със себе си още няколко души от холтовете и се отправиха забързано, за да изпълнят заръките ѝ. Амара се отби за кратко при Харгър, после се отправи към стената. Пътеката пред бойниците беше пълна с мъже, но тя забеляза Джиралди, застанал с мрачно изражение на лицето, точно над портата.
– Центурион – поздрави го тя.
– Графиньо.
– Какво е положението?
Той кимна към напредващите орди, които вече бяха на не повече от миля от стената.
– Спряха – каза ѝ той. – Извън обхвата на най-добрите ни лъкове, непосилен изстрел дори за здравеняците от холтовете. Чакат.
– Какво чакат?
Той вдигна рамене.
– Изгрева, може би. Ако изчакат още малко, слънцето ще блести право в очите ни.
– Това голям проблем ли е?
Той отново вдигна рамене.
– При всички положения няма да помогне.
Тя кимна в съгласие.
– Как мислите, колко дълго ще успеем да ги задържим?
– Не може да се каже със сигурност. Ако успеем да ги задържим далече от стената и от портите – доста дълго.
– Достатъчно, за да осигурим добра преднина на групата с фургони и каруци?
– Каруците на фермерите ли? – извърна поглед към нея центурионът.
Амара кимна.
– В момента ги товарим с жени и деца.
Джиралди задържа за момент поглед върху нея, после кимна.
– Така да бъде. Ще ги задържим достатъчно дълго. Извинете ме.
Той се обърна и отстъпи назад, за да пресрещне един задъхан легионер. Амара го последва.
– Къде са манерките, човече? – попита Джиралди намръщено.
Легионерът отдаде чест, като удари с юмрук гърдите си.
– Съжалявам, господине. Те са в източния склад, но той вече е запечатан.
– „Вече бил запечатан” – изръмжа Джиралди. – Откъде знаеш?
– Вратата беше заключена.
– Хубаво, намери Харгър и го заведи… Какво е това по краката ти? – изгледа го сърдито Джиралди.
– Сено, господине.
– И как точно се озова това сено по краката ти, легионер?
– Един от фермерите го захвърли тук, господине. Разнасят го по целия двор.
– Какво?
– По моя заповед, центурионе – намеси се Амара.
– Аха – каза Джиралди. Той свали шлема си и се почеса по късо подстриганата коса. – При цялото ми уважение, милейди, що за идиотска заповед е това? С това сено по целия двор, скоро ще се наслаждаваме на най-хубавия пожар, който някога сте виждали. Гарантирано, няма да минем без огнени стрели над стената.
– Това е добре пресметнат риск, центурионе, но сега не му е времето и мястото да ви обяснявам защо.
– Милейди… – поде недоволният центурион.
– Господине! – долетя вик от стената.
Амара и Джиралди се обърнаха едновременно.
Пребледнял млад легионер посочи с брадичка равнините отвъд крепостта.
– Идват – каза.
Глава XL
Амара и Джиралди се втурнаха обратно на бойниците. Под монотонния вой на огромни животински рогове, маратската орда се понесе тичешком към стената. Вълци и стадомори се носеха на големи скокове край войните.
– Хиляди врани – прошепна един от легионерите до Амара.
Тя видя как човекът се пресегна за копието си, но треперещите му ръце го изпуснаха. Тя се стресна и с бързо движение на ръката отблъсна от себе си падащото оръжие.
Изранената ръка на Джиралди се стрелна и го улови, преди да падне на земята.
– Спокойно – изръмжа той и погледна към Амара. Подаде копието обратно на легионера. – Спокойно, момчета.