Ордата приближи стената. Звукът от хилядите трамбоващи крака се понесе като отшумяващия грохот на гръмотевица.
– Спокойно – повтори Джиралди. Огледа строените от двете му страни мъже и изрева: – Щитове за стрелците.
Легионерите пристъпиха към бойниците. Между всеки две бойници застана мъж и изправи един от големите легионерски щитове, специално пригодени за стена. Зад гърба му пристъпи друг легионер, въоръжен с лък и дебел колчан със стрели. Стрелците огънаха прътите, закачиха тетивите и заеха позиция за стрелба. Амара забеляза, че повечето стрелци бяха фермери от долината.
Маратите приближиха още и зловещият вой на роговете им се усили до смразяващ кръвта рев. Щитоносците пристъпиха нервно на място и редицата им се разлюля.
– Дръжте позиция – изкомандва Джиралди. Погледна към младия фермер до себе си. – Момче, сигурни ли сте, че можете да стреляте толкова надалече? – попита го.
Фермерът надникна над ръба на щита на якия легионер пред него.
– Да. В обхвата ни са.
Джиралди кимна.
– Стрелци – изрева той. – Пускай стрелите!
Стрелците поставиха стрелите в лъковете си, насочиха върховете им към небето и застанаха до щитоносците. Амара видя младия мъж до нея да опъва наполовина тетивата и да побутва с хълбок партньора си. Щитоносецът коленичи и свали щита. Едновременно с това стрелецът свали лъка си и изпъна тетивата докрай. Прицели се бързо и пусна стрелата в приближаващите марати. Щитоносецът се изправи бързо и изправи обратно щита, затваряйки пролуката между бойниците.
От цялата дължина на стената полетяха стрели. Всеки стрелец пускаше по една стрела на всеки пет-шест секунди, дори по-бързо. Застанала до Джиралди между две оставени празни бойници, Амара наблюдаваше как стрелите им потъваха в редиците на маратите. Смъртоносният прицел на алеранските фермери поваляше с еднаква жестокост марати и зверове, осейваше земята с пресни трупове. Облаци врани, нетърпеливи да се спуснат над новия пир, закръжиха над маратската орда.
Но тя продължи да напредва.
Стрелците бяха пуснали първите си стрели, когато първата редица на маратите беше на цели шестстотин ярда от стената – невероятно разстояние. Подобно постижение изискваше изключително силни горски фурии и почти рицарски умения в призоваването им. В продължение на около минута не се чуваше нищо друго, освен пъхтенето на стрелците, докато опъваха лъковете си, стъргането на щитовете, които легионерите спускаха и вдигаха между бойниците, монотонния рев на маратските рогове и грохота на хиляди крака.
Но когато маратите наближиха на разстояние, достатъчно за щурм на стената, изведнъж цялата орда изригна с вик, който блъсна Амара като стена от леденостудена вода – смразяващ и ужасяващ. В същия момент бойните пици нададоха остър, пронизителен крясък, достатъчен да те побият тръпки, ако идваше само от една птица, но от хилядите, които бяха отдолу, той сякаш оживя. И точно тогава слънцето се показа на хоризонта отвъд обширната равнина – внезапна ярка светлина, която облиза върховете на бойниците и накара стрелците да трепнат и присвият очи, докато се прицелваха за следващия си изстрел.
– Дръж позиция! – изрева с всички сили Джиралди, но гласът му едва надви грохота на маратската атака. – Копия!
Щитоносците хванаха копията си и на лицата им се изписа мрачна решителност.
Първата редица на маратите достигна острите като кинжали каменни шипове, които фермерите бяха издигнали от земя. В гърлото на Амара заседна буца. Водачите на щурма започнаха да подскачат сред шиповете, почти като играещи на дама деца. Животните им ги последваха с плавни скокове. Амара видя някои от маратите да блъскат шиповете с тежки чепати тояги и да разбиват на парченца върховете им.
– Онези с тоягите – извика на Джиралди. – Кажи на стрелците да се целят в тях. Колкото по-дълго запазим шиповете, толкова по-късно ще натиснат портите.
Джиралди изръмжа и препредаде заповедта ѝ по стената и стрелците веднага започнаха да подбират целите си.
Към ръба на парапета с бойниците се понесоха дългите пръти, които маратите използваха като обсадни стълби и въжета с куки от еленов рог или кост. Щитоносците опряха напречните гардове на копията си и започнаха да избутват назад прътите, някои изтеглиха мечове и взеха да секат въжетата, но през цялото това време стрелците продължаваха да обстрелват врага. Сега и от маратските редици полетяха стрели – къси, тежки стрели, изстрелвани от лъкове със странна форма. Един от стрелците до Амара се забави прекалено дълго с прицелването и една от маратските стрели го прониза през двете бузи. От лицето му пръсна фонтан от кръв. Фермерът се задави и падна.