– Лечител! – изкрещя Амара.
Двама от мъжете на стената притичаха до падналия, издърпаха го назад и се заеха да вадят стрелата.
Амара пристъпи към бойницата. Обходи с поглед врага, но колкото и да напрягаше очи, не видя друго освен многохилядна тълпа марати и техните зверове. Бяха толкова много, сляха се пред погледа ѝ, не виждаше къде свършва единият и къде започва другият.
Джиралди я сграбчи за рамото и я издърпа назад.
– Не се показвай без шлем – изръмжа той.
– Не разбирам какво става – извика задъхана Амара. – Ужасно много са.
Джиралди надзърна над ръба на бойницата с присвити очи, после благоразумно дръпна обратно глава.
– Това е само около половината от войската им. Държат останалата част отзад. Ще ги пуснат в действие, след като направят пробив.
– Удържаме ли ги?
– На стената се справяме добре – отвърна Джиралди, – портата е слабото ни място. Знаят го, в момента щурмуват стената само за да отвлекат силите ни горе. На портите имаме много малко хора. Рано или късно, ще се нахвърлят на барикадата.
– Защо не преградиха портите, когато издигаха стената?
– Не може – отвърна Джиралди. – Така каза нашият строител. Под тях няма основа, която да понесе стена.
Някъде отдолу се разнесе грохот, последван от гръмките алерански бойни викове – „Рива за Алера!” и „Калдерон за Алера!”
Джиралди отново насочи поглед към полето пред стената.
– Явно успяха да сринат част от барикадата. Главатарят е заповядал и на останалата част от войските да се включат и те са започнали да действат. Сега ще съсредоточат натиска си върху портите и няма да се откажат, докато защитата не се пречупи. – Лицето му се изкриви в мъчителна гримаса. – Ако момчетата долу не отблъснат първия натиск, свършени сме.
Амара кимна.
– Добре. Време е. Ще се върна възможно най-скоро.
Тя се наведе, за да види какво става долу на двора. Забеляза няколко легионери да замахват яростно с копията си, почти пред самата порта. Отдолу се носеха крясъци и викове. Погледът ѝ улови светкавичното движение на черно острие. За пореден път Пирелус удържаше портите.
Амара се отправи бързо до най-близките стълби и изтича надолу към двора, като се оглеждаше неспокойно. Сеното от балите, които бяха разкъсали, лежеше разхвърляно по целия двор. Почти всички ранени бяха изтеглени в западния двор, последните останали ги товареха на носилки. Тръгна към конюшните. В този момент видя Плувус Пентиус да излиза от едно от спалните помещения на легионерите. Беше пребледнял, треперещ от нерви, влачеше зад гърба си за ръка малко момче, чиято друга ръка стискаше тази на друго дете, и така до шест. Търсачът на истината излезе на двора с върволицата от шест деца.
Амара хукна към него.
– Плувус! Защо тези деца са още тук?
– К-криеха се – заекна Плувус. – Намерих ги да се крият под леглата на бащите си.
– Хиляди врани – изруга Амара. – Заведи ги в западния двор при ранените. Едно от спалните помещения трябва вече да е приготвено за тях. И побързай.
– Да, добре – каза Плувус и кльощавите му рамене увиснаха смутено. – Хайде, деца. Хванете се за ръце и не се отделяйте.
Амара се втурна към конюшните, където завари Бърнард. Той седеше, притворил очи, подпрял гръб на стената.
– Бърнард – викна му тя, – атакуват портата. Ще влязат всеки момент.
– Готови сме – смотолеви Бърнард. – Само кажи кога.
Амара кимна и се обърна и изпрати Сирус в небето, за да потърси въздушните рицари, които очакваше с носилката на Фиделиас.
След малко го почувства – напрегнато трептене във въздуха, което говореше за надигащ се вятър. Повика обратно Сирус и я събра в ръцете си, за да обходи с поглед небето и да потърси приближаващите врагове.
Забеляза ги на половин миля от укреплението – тъмни силуети на фона на утринното небе.
– Ето ги – извика тя. – Идват от запад. Най-много половин минута.
– Добре – промърмори Бърнард.
Амара излезе от конюшните в момента, в който въздушните рицари се спуснаха от небето към гарнизона. Група Аери летяха пред носилките в нападателна формация, с извадени оръжия и блеснали на слънцето брони. Снишиха се рязко и се насочиха към портите.
– Готови! – извика Амара и извади меч. – Готови! – Изчака ги да минат задната стена на гарнизона, после над постройката с жилището на Грам в средата на укреплението. Пое дълбоко дъх и стисна юмруци, за да спре треперенето на ръцете си. – Стреляй!
Купчините разпиляно сено из двора се размърдаха и от тях се надигнаха цели петдесет стрелци с лъкове – фермери, останали незабелязани благодарение на натрупаното върху тях сено и горската фурия на Бърнард. Те вдигнаха огромните си лъкове и едновременно пуснаха стрелите си към приближаващите рицари.