Прицелът им беше смъртоносен, а появата им свари наемниците абсолютно неподготвени. Аерите изкрещяха от болка, от страх и започнаха да падат от небето като живи парчета градушка. Стрелците не помръднаха от място и продължиха да стрелят, дори след като оцелелите наемници се окопитиха. Един от тях оплете с помощта на фурията си невидим щит от ураганен вятър и стрелите на фермерите започнаха да отскачат от него. Амара изпрати Сирус към въздушната му струя. Рицарят извика от изненада и падна като камък.
Втората и третата носилка се килнаха на една страна и започнаха да се въртят неконтролируемо към земята, докато ранените и обърканите им носачи се бореха да ги укротят и задържат в небето. Първата носилка, въпреки че единият от носачите ѝ бе пронизан със стрела в бедрото, успя да премине през смъртоносния облак от стрели. Тя изви рязко на една страна и се приземи тежко на покрива на едно от спалните помещения в другия край на двора.
Оцелелите въздушни рицари се спуснаха към земята и преминаха в настъпление. Въпреки че стрелбата на фермерите беше свършила добра работа срещу неподготвения враг, сега небето се превърна в облак от свистящи фурии, срещу които стрелите бяха напълно безполезни.
– Отстъпвай! – изкрещя Амара и фермерите започнаха да се оттеглят към конюшните, притиснати плътно от атакуващия враг. Рицарите се събраха във формация, явно с намерението да превземат със светкавична контраатака двора и да го задържат. Амара изпрати Сирус срещу вражеските фурии, но единственото, което постигна, бе да разстрои формацията им. Те прекъснаха атаката си, издигнаха се високо над укреплението и така позволиха на стрелците да се оттеглят във вмирисаните на мърша конюшни.
Амара се обърна и побягна към легионерите пред портите. Съзря командира на рицарския контингент, който стоеше пред скалъпената барикада. Маратите я бяха пробили на две-три места и изпълзяваха един по един през пролуките. Пирелус прескачаше от място на място и заедно с двамата копиеносци, от които се състоеше цялото му подкрепление, успяваше да удържа маратите.
– Пирелус! – извика Амара. – Пирелус!
– Секунда, милейди – отвърна той и нанесе светкавичен пронизващ удар напред. Маратът, за който бе предназначен, издъхна на място, преди да излезе от пролуката, и се срина сред купчината дървени отломки на барикадата. Пирелус отстъпи крачка-две назад и кимна на копиеносците и на няколкото легионери, които стояха в готовност отстрани. Мъжете се придвижиха напред и заеха мястото му пред барикадата, а той се обърна към Амара: – Чух те от първия път, няма нужда да крещиш. Наемниците атакуваха ли вече?
– Две от носилките бяха свалени и паднаха извън стената – каза тя и посочи. – Но третата се приземи върху покрива на онази постройка.
– Много добре. Стой тук и… Графиньо!
Черният меч изсвистя и нещо се пръсна с остър пукот до главата на Амара. Преди дори да понечи да се обърне, тя усети дървените трески да жегват като игли бузата ѝ, а натрошената стрела да отскача от ризницата ѝ. Вдигна поглед към покрива и видя Фиделиас, с развяна от студения вятър оредяла коса, който невъзмутимо опъваше късия си тежък лък и се прицелваше за нов изстрел. Зад гърба му няколко мъже вече се спускаха бавно от покрива. Въпреки че бившият Курсор стоеше в сянката на новоиздигнатата стена, Амара видя очите му, приковани в нейните – безмилостни, хладни. Той изтегли втората стрела, прицели се и стреля.
Пирелус застана на пътя на стрелата и я посече във въздуха с небрежен замах на меча си. Обърна се през рамо и извика на мъжете зад себе си. Сега към войниците на Фиделиас се присъединиха и рицарите Аери, описаха кръг над укреплението и се спуснаха стремително към портите.
Пирелус повлече Амара обратно към конюшните.
– Стой ниско – изръмжа той.
Амара видя как легионерите оформиха жалък боен ред зад тях и разколебани, посрещнаха настъпващия враг. Фиделиас слезе от покрива и очите му зашариха по разпръснатото сено. Коленичи върху него. Въздухът около него затрептя и той внезапно изчезна под трепкащото като мараня покривало на горската му фурия.
– Ето го! – изкрещя Амара и сграбчи Пирелус за ръката. – Онзи, който стреля по мен. Фурията му го прикрива, там, тръгва към портите.
Тя посочи към размазаното петно в единия край на двора, едва забележимо, пред легионери, застанали с гръб към барикадата.