– Видях го – отвърна Пирелус. – Фермерът е направо съсипан след призоваването на тази горска фурия. Късмет.
Вдигна решително глава и закрачи към хаоса и крясъците на барикадата.
Амара погледна зад себе си и видя, че Бърнард не беше помръднал от мястото, на което го беше оставила. Очите му бяха отворени, но празни, зареяни в нищото. Гърдите му се повдигаха и спускаха в ритъма на тежкото му дишане. Отиде при него, откачи манерката от колана си и я напъха в ръцете му.
– Ето, Бърнард. Пий.
Той се подчини машинално и Амара се обърна, за да види какво ставаше пред портата. А там легионерите срещаха трудности. В момента, в който се извърна към портите, Алдрик екс Гладиус, майсторът на меча, се приближи до стената от щитове. Отклони на една страна един от насочените към него мечове, отскочи встрани и избегна друг, след което нанесе светкавичен удар на един от легионерите в средата на редицата. Острието на меча му разцепи главата на войника заедно с шлема му и легионерът се свлече на земята. Без да губи и секунда, Алдрик се зае с мъжете от двете му страни. Първият реагира навреме и се измъкна само с осакатяващ удар, който прониза ръката му под рамото. Вторият вдигна щита си прекалено високо, докато парираше първия удар на Алдрик, който се завъртя и с втория отсече крака му малко под коляното. Легионерът изпищя и се строполи на земята. Наемниците настъпиха уверено срещу стената от щитове.
Пирелус се включи в редицата на легиона. Един от въздушните рицари прояви неблагоразумието да се спусне прекалено ниско над него. Черното острие проблесна и той с вик се хвана за корема и падна на двора. Един от наемниците на земята, който въртеше с една ръка огромния си, сигурно двайсеткилограмов чук, с лекотата, с която би размахвал върбова клонка, се насочи към командира на рицарския контингент на гарнизона. С престорено, почти лениво движение Пирелус избегна замаха му и ответният му удар отсече ръката на мъжа от китката. Чукът изтрополи тежко на земята. Трети наемник насочи меч срещу Пирелус, който моментално бе париран, а миг по-късно излетя от ръката на собственика си, превъртя се във въздуха и издрънча в стената на конюшнята недалече от Амара.
– Отстъпвай! – разнесе се викът на Алдрик. – Оттегляйте се!
Наемниците заотстъпваха бързо, влачейки ранените си със себе си, но подобен вик от страна на Пирелус спря готовите да настъпят легионери. Самите Алдрик и Пирелус не помръднаха от местата си и останаха лице в лице, на няколко крачки един от друг.
Пирелус протегна меча си към Алдрик и го прибра плавно пред лицето си за поздрав. Алдрик направи същото. После двамата приклекнаха в отпусната „ангард” позиция.
– Алдрик екс Гладиус – каза Пирелус. – Чувал съм за теб. Короната е обявила добра награда за главата ти.
– Следващия път, като мина през града, ще се оглеждам за афишите по стените – отвърна Алдрик. – Готов ли си да уредим този въпрос помежду си, или искаш да мина през още няколко дузини от легионерите ти?
– Аз съм Пирелус, от Черните остриета – каза Пирелус. – И аз съм този, който ще сложи край на кариерата ти.
Алдрик сви рамене.
– Не съм чувал за теб, хлапе. Не си Арарис.
Пирелус се намръщи гневно и се хвърли напред. Алдрик посрещна с меча си първия удар на парсианеца и от остриетата им пръсна фонтан сребърни искри. Атакува със залъгващо движение напред, после се завъртя в кръг и острието му описа широка дъга към главата на Пирелус. Той клекна навреме и избегна удара, но острието на Алдрик закачи шлема му и отнесе част от гребена му с нов фонтан от искри. Яркочервените косми се посипаха върху покритата със слама земя.
Двамата отново се изправиха лице в лице и Пирелус се усмихна.
– Признавам, бърз си за старец – каза той. – Но пропусна.
Алдрик не си направи труда да отвърне. Под ръба на шлема на Пирелус потече тънка струйка кръв и се стече към окото му.
Явно ръбът на шлема беше отворил наново старата рана на Пирелус, реши Амара.
Сега Алдрик се усмихна. Мургавата кожа на лицето на Пирелус видимо пребледня. Той стисна гневно устни и се хвърли в нова атака, редувайки бързи удари, високи, ниски, пак високи. Алдрик ги парира под дъжд от сребърни искри, после на свой ред премина в атака. Острието му полетя в къси, безмилостни удари към по-дребния му противник. Черният меч на Пирелус пресрещна всеки един от тях, пръскайки тъмнолилави, едва забележими искри. Притиснат от безмилостната атака на Алдрик, парсианецът отстъпи няколко крачки назад.
В следващия момент обаче, пред смаяния поглед на Амара, Пирелус почти повали майстора на меча. Той се шмугна под един от ударите му, парира със здрав удар на свободната си ръка замахващата обратно десница на Алдрик и замахна да прониже майстора на меча в корема. Алдрик се изви настрани и парсианското острие вдигна нов фонтан от тъмни искри, прорязвайки с лекота бронята му. Ударът му пропусна, въпреки че на корема на Алдрик се появи дълга червена черта. Гигантът се съвзе и започна да парира един след друг настървените удари на Пирелус.