На гърба му седеше марат, белокос и тъмноок, с толкова широки рамене и толкова голям гръден кош, който не би се побрал и в най-големия легионерски нагръдник. В ръката си носеше дълга тояга. Наведе се леко на една страна и докато минаваше покрай един от войните от вълчия клан, който стискаше за гърлото повален на земята легионер, я стовари върху главата на марата, разбивайки черепа му с първия удар.
– АТСУРАК! – изрева маратът от гърба на огромния гаргант. Гласът му, дрезгав, плътен и гневен, прокънтя из целия двор. – АТСУРАК ОТ КЛАНА НА СТАДОМОРИТЕ! ДОРОГА ОТ КЛАНА НА ГАРГАНТИТЕ КАЗВА ПРЕД НИЕ – МАРАТ, ЧЕ ТИ ГОВОРИШ ГРЕШНО! ПОКАЖИ СЕ, МРЪСЕН УБИЕЦО НА КУТРЕТА! ЕЛА И СЕ ИЗПРАВИ СРЕЩУ МЕН ПРЕД ЕДИНСТВЕНИЯ!
С несъвместима с размерите му грация, гаргантът се изви на една страна и вдигна предни крака във въздуха. Звярът ги стовари обратно, право върху щурмуващ войн от клана на стадоморите и го смаза върху каменната настилка на двора. Това сложи окончателен край на битката в двора, въпреки че врявата отвъд кънтеше все така силна.
Когато гигантският звяр се обърна, ярката светлина, която се изливаше през разбитата стена, освети гърба му. Там, вкопчен в гърба на Дорога, Амара видя Тави, а зад него забеляза белязания роб.
Обезумелите очи на Тави обходиха двора и когато погледът му попадна на тях, лицето му се озари от дива усмивка:
– Чичо Бърнард! Чичо Бърнард! – развика се той и посочи към Дорога. – Виж какво намерих! Сам тръгна след мен! Може ли да го задържим?
Глава XLI
Исана направи няколко бързи крачки назад, избута Одиана зад гърба си и вдигна войнствено брадичка.
– Винаги съм те мислила за прасе, Корд, но никога за идиот. Мислиш ли, че ще ти се размине убийство точно тук, в гарнизона?
Корд се изсмя дрезгаво.
– Ако не си забелязала, в момента легионът има по-важна работа от това, да се занимава с теб. Влязох съвсем необезпокоявано, наред с всичките глупаци, дошли тук да умират.
– Това не означава, че можеш да излезеш необезпокоявано, Корд. Ако приемем, че нито една от нас няма да те довърши, в случай че опиташ нещо.
Корд отново се засмя.
– Една от вас. Коя ли ще бъде? Ела тук, кучко.
Исана го погледна спокойно и не помръдна.
Лицето на холтъра пламна.
– Казах ела тук.
– Не може да те чуе, Корд, погрижих се за това.
– Погрижила си се, значи?
Погледът му се насочи към сгушилата се зад Исана жена. Одиана трепна, когато срещна погледа му, и очите ѝ се облещиха от страх.
– Недей – каза ѝ Исана, въпреки че знаеше, че думите са безполезни. – Не го гледай.
Но Одиана погледна към Корд. Кръвнишкото изражение на лицето му и пръстът, който сочеше в земята пред него, явно, бяха достатъчни, за да задействат дисциплиниращия нашийник. Одиана нададе тих, задавен вик и се свлече на земята, а пръстите ѝ задрапаха по нашийника. Опита да се пребори срещу собственото си гърчещо се тяло, което напираше да допълзи до Корд, да се подчини на заповедта му. Исана посегна да я спре, но внезапната вълна на ужас и страдание, която я заля при допира с гърба на Одиана, почти я заслепи и тя залитна назад.
Корд се изсмя рязко, пристъпи към двете жени и сграбчи в шепи лицето на Одиана.
– Така е по-добре – каза той. – Бъди добро момиче. Сега ще счупя хубавото ти вратле, а после ще сложа нашийника на Исана. Не мърдай.
Одиана изскимтя, тялото ѝ се сгърчи, но не му се противопостави.
– Корд, не! – извика Исана.
Изведнъж вратата изтропа. Последва тишина, после изтропа пак, сякаш някой се опитваше да влезе, някой, който не бе очаквал да я намери залостена. Корд се извърна през рамо.
Отчаяна, Исана замахна с лампата в ръката си. Стъкленият глобус удари фермера в тила и се пръсна на парчета. Немирната фурия в нея блесна за секунда с хиляди светлинки и изчезна. Вътрешността на склада потъна в мрак. Корд изруга.
Исана преодоля сковалия краката ѝ страх и хукна в мрака. Обзе я неописуем, влудяващ ужас, подсилен от тъмнината. Чу скимтенето на Одиана и тежкото, ръмжащо дишане на Корд. Пръстите ѝ напипаха косата на Одиана и тя я дръпна към себе си. Изправи я на крака и започна да я тегли към вътрешността на склада, надявайки се, че се движи в правилната посока. Одиана проскимтя и тя запуши устата ѝ с ръка.
– Не го прави, Исана – изръмжа Корд някъде от мрака пред вратата. – Удължаваш страданието и на двете ви. И двамата знаем как ще свърши това.