Устните на Дорога се разтеглиха в зловеща усмивка. Обърна се към Тави и избоботи:
– Слизай, млади боецо. И не забравяй да кажеш на твоя народ какво ти казах.
Тави вдигна поглед към него и кимна.
– Не мога да повярвам, че ще го направиш.
Дорога примига неразбиращо.
– Казах ти, че ще ти помогна да защитиш семейството си – сви рамене той. – Но на пътя ми стои вражеска орда, нищо повече. Правя това, което е нужно, за да довърша започнатото. Сега слизай.
Тави кимна отново и Дорога спусна едно въже от седлото. Пръв по широкия гръб на гарганта тръгна Фейд. Тави го последва, без да го дочака да стигне земята. Дорога почти не използва въжето, скочи с лекота на двора и когато се протегна, ставите му изскърцаха и изпукаха заплашително. Превъртя в ръка тоягата си и пристъпи към Атсурак.
Тави поведе Фейд покрай гарганта, заобикаляйки отдалече предните му крака и влажното кърваво петно върху камъните пред тях. Стомахът му се обърна и той преглътна, забързан към чичо си.
– Тави – каза Бърнард и стисна момчето в силна прегръдка. – Велики фурии, така се изплаших за теб. И за Фейд също. Добре ли си, човече?
Фейд кимна. Тави чу леки, забързани стъпки по камъните и усети как леля му Исана, без съмнение беше тя, въпреки че не можа да се обърне да погледне, го прегърна и притисна силно към себе си.
– Тави – каза тя. – О, Тави. Ти си добре!
Тави се сгуши в леля си и чичо си и усети, че в очите му напират сълзи. Прегърна ги и двамата.
– Добре съм – чу като в просъница собствения си глас. – Всичко е наред. Добре съм.
Исана се засмя и го целуна по косата, по бузите.
– Фейд – каза тя. – Слава на всички фурии. И двамата сте невредими.
– Бърнард, никой не гледа към нас – обади се Амара. – Ако сега се нахвърлим на главатаря им, ще можем да вземем кинжала.
– Не – викна Тави. Измъкна се от прегръдката на Бърнард и Исана и вдигна очи към Амара. – Не, не можеш. Дорога ми го обясни. Ще има дуел. Трябва да ги оставиш да се бият.
– Какъв дуел? – погледна го учудено Амара.
– Какъв кинжал? – учуди се на свой ред Тави.
– Кинжалът е доказателство – намръщи се Амара, – че зад нападението на долината стои един от Върховните лордове. Ако го хванем, ако вземем кинжала, ще можем да го спрем да повтори отново това, което предизвика в Калдерон. Какъв дуел?
– Дорога и Атсурак са главатари на своите кланове – опита да обясни Тави. – Те са равни. Атсурак може да заповяда на всеки друг клан да го следва, ако главатарят на този клан не се осмели да му се противопостави, като се изправи срещу него в изпитанието на кръвта – това е дуел, но досега никой не е имал смелостта да го направи. Дорога се противопоставя на решението на Атсурак да ни нападне, пред всички марати. Ако сега го победи в изпитанието, това ще сложи край на властта на Атсурак и маратите ще си тръгнат.
– Просто ей така? – не повярва Амара.
– Ами да – отвърна Тави. – Ако Дорога спечели, маратите ще разберат, че Единствения подкрепя него, а не Атсурак.
– Единствения? Единствения кой?
– Ами, Единствения – каза Тави. – Не съм сигурен, мисля, че наричат така нещо като фурия, която живее в слънцето. Когато трябва да вземат важно решение, винаги провеждат изпитание пред Единствения. Доверяват му се изцяло.
Той усети ръката на леля си на рамото си и се обърна. Тя го гледаше изпитателно, килнала на една страна глава.
– Какво се е случило с теб, Тави?
– О, много неща, лельо.
Тя се усмихна натъжено.
– Личи си. Сигурен ли си в това, което казваш?
– Да, госпожо – отговори Тави. – Знам какво говоря.
Исана погледна Бърнард, който погледна Амара. Курсорът пое дълбоко дъх и обърна поглед към Тави.
– Тави – каза тихо тя. – Защо Дорога избра точно сега да предизвика този Атсурак?
Тави преглътна.
– Мм, ами това е дълга история. Не съм сигурен, че и аз самият разбрах какво точно се случи. Всъщност няма значение, нали? Щом като е тук и е готов да го направи?
Отвън се чу пронизително изсвирване и крясъците на маратите и на зверовете им утихнаха.
– Джиралди? – извика Амара към бойниците. – Какво става?
– Да ме вземат враните, ако разбирам – отвърна задъхан глас от стената над портите. – Маратите започнаха да се бият помежду си, после някой изсвири с уста и те спряха да се бият. Сега като че ли се разделят на кланове.
– Благодаря, центурионе.
– Графиньо? Заповеди?
– Дръжте стената – отвърна Амара и отново погледна към Тави. – Не нападайте, ако не ви нападнат първи.
Тави кимна на Амара.
– Точно така ми каза Дорога, че ще стане. Клановете се бият непрекъснато. Свикнали са. Свиренето означава да се спре боят, за да могат главатарите да говорят.