– Това ще означава, че Единствения казва, че Дорога не е бил прав. И всички кланове ще последват Атсурак както преди.
– О – сепна се Амара. – Мислиш ли, че ще се справи?
– Залагам пет сребърни бика на Дорога – отвърна Тави.
– Дадено, обзаложихме се.
Атсурак се хвърли към Дорога. Главатарят на гаргантите замахна с оръжието си и блокира копието, но ответният му удар беше прекалено тромав и той залитна. Атсурак избегна без затруднения контраатаката му и нападна отново. Дорога се затрудни и с този удар и този път залитането му го свали на камъните в двора. Главатарят на гаргантите беше на земята.
Атсурак се хвърли към него, за да го довърши, но Дорога замахна с тоягата към краката му и той бе принуден да отскочи назад, за да избегне удара. Атсурак го погледна навъсено и кресна нещо, после вдигна копието, заобиколи тоягата отстрани и се нахвърли върху Дорога в пореден опит за довършващ удар.
Главатарят на гаргантите сякаш беше очаквал атаката на Атсурак. Отклони копието с лекота настрани, използвайки само едната си ръка, и когато върхът му се заби между два камъка от настилката на двора, хвана здраво дръжката в огромния си юмрук. Без особени усилия го извърна към Атсурак, задният му край се заби в стомаха на връхлитащия марат и го спря на място.
Дорога издърпа копието от ръцете на противника си. Останал без въздух, Атсурак отстъпи предпазливо назад. Дорога скочи ловко на крака. Вдигна ранения си крак, запъна копието на Атсурак в коляното си и с мощно движение го прекърши на две, после захвърли парчетата на една страна.
– Той го изигра! – каза радостно Тави.
– Шшш – каза Амара.
– Вече му е в ръцете – намеси се Бърнард.
Дорога хвърли огромната тояга настрани и тя изтропа тежко на камъните.
– Аз не съм забравил лисиците – каза той тихо.
После разпери широко ръце и се насочи към по-дребния марат. Зловещата усмивка се бе върнала на лицето му.
Атсурак пребледня, но също разпери ръце и запристъпя в кръг срещу Дорога. Спусна се напред със светкавично движение, наподобяващо това на хищните птици, дали име на клана му. Скочи високо и ритна Дорога в гърдите.
Дорога пое цялата сила на удара и въпреки че той го закова на място и го накара да залитне леко назад, ръцете му се стрелнаха към глезена на Атсурак и успяха да го хванат, преди главатарят на стадоморите да успее да го издърпа. Атсурак вече падаше, когато огромните мускули по раменете на Дорога изскочиха, докато ръцете му се извиха рязко.
Нещо в крака на Атсурак се счупи със зловещо пращене. Той изпъшка и падна, но в момента, в който докосна земята, нанесе силен ритник в глезена на Дорога със здравия си крак. Огромният марат загуби опора и се стовари на земята. После двамата главатари се вкопчиха един в друг.
Тави забеляза как Атсурак почти веднага се озова в твърде неизгодна позиция, от която трудно можеше да се измъкне. Чисто физическата сила на Дорога превъзхождаше неговата многократно, беше сериозно ранен, нямаше шанс да се измъкне. Всичко беше само въпрос на време. Дорога вдигна ръце и ги сключи около гърлото на стадомора. Атсурак вкопчи своите около гърлото на Дорога, но усилията му бяха повече от безполезни.
Тави беше напълно погълнат от схватката, но въпреки че не откъсваше очи от двамата главатари, нещо привлече вниманието му – движение. Вдигна поглед и видя, че всички марати, също като него приковали очи в биещите се, пристъпват нетърпеливо напред с блеснали от вълнение очи. Хашат дишаше тежко, изцяло погълната от двубоя на Дорога.
Но до нея, забеляза Тави, един марат не само че не пристъпяше напред като другите, а отстъпваше бавно назад. Скагара, главатарят на вълците, стоеше на крачка зад гърба ѝ. Протегна назад ръка и Тави видя един от войните му да топи стрела с каменен връх в малък глинен съд и после да я подава на Скагара заедно с един от късите маратски лъкове. С бързо движение главатарят на вълците запъна отровната стрела в тетивата и опъна лъка.
– Дорога! – извика Тави. – Внимавай!
Главата на Дорога се вдигна рязко към Тави, след това бързо към Скагара. Той се претърколи настрани и извърна тялото на Атсурак между себе си и насочената стрела.
Тави видя как Атсурак сграбчи алеранския кинжал със златната дръжка и замахна свирепо към ръката на Дорога. Главатарят на гаргантите извика, залитна назад и Атсурак се отскубна от хватката му.
– Убийте ги! – изкрещя главатарят на стадоморите с облещени, обезумели очи. – Убийте ги, както убихме лисиците! Избийте ги до един!
Дорога изрева, скочи на крака и се хвърли към Атсурак.
Без миг колебание, Скагара изстреля отровната стрела. Тави я видя как профуча през краткото разстояние, което ги делеше, и се заби с глух удар в ръката на Дорога. Главатарят на гаргантите падна.