Хашат се завъртя и острието на сабята ѝ проблесна на слънцето. Мощният ѝ замах преряза лъка и гърлото на Скагара, който се строполи на земята, облян в кръв.
На двора настъпи хаос. Атсурак се обърна към огромните стадомори, махна с ръка към поваления главатар на гаргантите и те отвърнаха с крясък на мълчаливата му заповед. В същото време гаргантът на Дорога нададе мощен рев и се втурна напред, за да защити господаря си. Тишината отвъд стената изригна за пореден път в неистова врява и какофония. Кланът на Хашат се втурна към падналия Дорога и войните на Атсурак направиха същото.
Фейд изписка и се вкопчи в ризата на Тави.
– Кинжалът! – чу Амара да вика. – Вземи кинжала!
Курсорът се втурна напред, но на пътя ѝ се изпречиха марати. Каменните остриета на копията им блеснаха насреща ѝ, ужасяващи като очите на стадоморите до тях. Алеранските защитници на гарнизона отново построиха защитна формация. Бърнард грабна сестра си и Амара за ръцете и ги завлече зад легионерските щитове.
Фейд изкрещя пронизително от страх и хукна след Бърнард, дърпайки с всички сили Тави за туниката.
– Пусни ме, Фейд! – протестираше Тави.
– Кинжалът! – изкрещя Амара. – Без него всичко е загубено!
Тави дори не се замисли. Вдигна ръце, приклекна рязко и се изхлузи от туниката си. Претърколи се на земята и скочи рязко на крака. Огледа се набързо и хукна към поваления Атсурак. Стадоморите бяха заети или с алераните, или с вбесения гаргант на Дорога, така че не забелязаха летящата през двора фигура на малкото момче.
Атсурак наблюдаваше мелето около гарганта на Дорога. Огромното животно беше прекрачило с предните си крака падналия си господар, люлееше гигантската си глава, замахваше с нокти, риташе и ревеше срещу всеки, осмелил се да го доближи. Тави облиза нервно устни. Съзря на земята падналата тояга на Дорога. Вдигна я, не без усилия, и се приготви да нанесе един хубав удар в главата на Атсурак, да грабне кинжала и да хукне обратно при чичо си.
Изведнъж се изви вятър, който вдигна във въздуха сено (Какво правеше това сено, пръснато из целия двор?) и прах и го заслепи, почти го събори на земята. Тави засенчи очи с ръка и погледна нагоре, където видя няколко въоръжени мъже в черни туники и брони, които се носеха в небето над двора.
Един въздушен рицар се спусна надолу и остави на земята безобиден на вид, оплешивяващ мъж, същият, когото Тави видя при брода на реката. Той пристъпи с къс нож в ръка към заслепения Атсурак, сграбчи го за косата, дръпна безцеремонно главата му назад и с премерено движение преряза гърлото му.
Тялото на главатаря на стадоморите се изпъна и започна да се мята на земята. Кинжалът се изплъзна от ръката му, завъртя се по камъните на двора и спря в купчинка слама недалече от Тави.
– Кинжалът! – изрева онзи. – Вземете кинжала!
Тави погледна мъжа, надвесен над потръпващото тяло на Атсурак. Не се съмняваше, че ако се изпречеше на пътя на този човек, го чакаше същото като Атсурак. Но също така знаеше, че това бе човекът, преследвал него и Амара, същият, който се опита да нарани леля му и чичо му.
Преди два дни, помисли си Тави, щеше да забрави за кинжала. Щеше да се обърне и да побегне. Щеше да се скрие и да изчака всичко да свърши.
– Преди два дни – въздъхна Тави – имах повече акъл в главата си.
Втурна се напред, грабна кинжала и побягна.
– Ето го! – Тави чу вика на мъжа зад гърба си. – Взе кинжала! Убийте го!
Глава XLIII
Тави тичаше презглава. Знаеше, че от това зависи животът му.
В двора цареше бъркотия и хаос, но той знаеше коя е посоката, в която трябва да бяга – далече от мъжа, който уби Атсурак. Изви рязко настрани, профуча покрай двойка биещи се марати и се насочи към далечния край на укреплението. Чу бученето на вятъра и в следващия миг един остър порив го събори на земята. Извика и единствената мисъл, която остана в главата му, докато се търкаляше по земята, бе да не се наръга с острия кинжал в ръката си.
Когато спря, вдигна поглед и видя един въздушен рицар да се спуска стремително към него, с насочено напред копие. Тави трескаво затършува в джоба си. Замахна срещу връхлитащия рицар и запрати по него пълна шепа сол, която беше взел от сушилнята за месо в Бърнардхолт, после се хвърли встрани от пътя му.
Рицарят извика изненадано, размаха ръце във въздуха и скочи на земята, но не успя да забави достатъчно скоростта си. Понесен от инерцията, продължи тичешком няколко залитащи крачки напред и се запремята презглава по камъните. Тави чу остро пукане на кост и рицарят нададе болезнен крясък.