Вдигна ръка и прокара пръст по брадичката си. Лицето ѝ все още е красиво. Наближаваше четирийсетте, но изглеждаше така, сякаш е изживяла не повече от половината. И още четири десетилетия да живееше, щеше да изглежда на трийсет, но не повече. По лицето ѝ нямаше бръчки, нямаше ги и в ъгълчетата на очите, само в кестенявата ѝ коса имаше по някоя и друга сребърна нишка.
Исана се изправи и се вгледа в отражението на жената в локвата. Висока. Слаба. Прекалено слаба за жена на нейната възраст, с едва доловими извивки на ханша и бюста. Човек спокойно можеше да я обърка с някой кльощав хлапак. Вярно, в движенията ѝ имаше повече увереност и сила, отколкото тези на кое да е дете. Да, сребърните нишки в косата ѝ придаваха достойнството, което външният ѝ вид не успяваше, и вярно, всеки жител на долината Калдерон я познаваше по име и заради репутацията ѝ на една от най-могъщите призователки на вода в цялата област. Но нищо от това не променяше факта, че Исана изглеждаше като момче в рокля. Пълна противоположност на това, което търсеха мъжете.
Огорчена, Исана отново затвори очи. Трийсет и седем години, и все още е сама. Естествено, нямаше ухажори. Нямаше венци от цветя за косите ѝ, вечерни танци, за които да се готви, флиртове, които да очаква. Всичко това отдавна беше отминало за нея, въпреки младежкия вид, с който я бяха дарили способностите ѝ на призователка на водата. Младост, която я отдалечаваше от другите жени на нейната възраст – жени със съпрузи, семейства.
Тя отвори очи и разсеяно подкани водата на пода да свърши нещо полезно и да го измие. Локвата послушно се понесе из кухнята, събирайки със себе си прашинки и боклучета, а Исана отиде до вратата ѝ я отвори.
В спарената кухня нахлу студен въздух и я накара да потрепери, докато го вдишваше с притворени очи.
Трябваше да го признае поне пред себе си. Думите на Берите я жегнаха не само заради прекаленото младежко бунтарство в тях, но и защото бяха самата истина. Берите имаше онези закръглени, сластни форми, способни да запленят всеки мъж в долината, и това започваше да дава резултат – вече въртеше на пръста си поне половин дузина, включително и Тави, независимо колко момчето се стараеше да отрече това. Берите. Съзряла, готова да ражда здрави деца.
Досега никой не беше мислил така за Исана.
Тя стисна устни и отвори очи. Стига толкова. Прекалено много работа я чакаше. Такъв момент не беше време за стари болки. В долината се изтърколи тътенът на гръмотевица и Исана отиде до прозореца. Отвори го и погледна върховете на север. Гарадос извисяваше глава с цялата си навъсена величественост, с вече заснежени рамене, предупреждаващи долината за приближаването на зимата. Около челото му се бяха събрали тъмни облаци, в които проблесна зелена светкавица и към долината се изтърколи нов тътен. Лилвия, жената на Гарадос, фурията на бурите, скупчваше още облаци, за да ги стовари върху хората от Калдерон. Тя по цял ден събираше слънчевата топлина и хранеше с нея стадото си от облаци, което после подгонваше надолу през долината и то препускаше във вихъра на вятър, гръмотевици и както можеше да се очаква по това време на годината, ледени дъждове и суграшица.
Исана стисна устни. Не може така, помисли си. Да имаха един по-приличен призовател на ветрове в долината, можеше да притъпи бурите, преди още да са стигнали до холтовете – но от друга страна, толкова могъщ призовател няма какво да прави в Калдерон, такива хора служат като рицари или Курсори.
Тя отиде до мивката и докосна чучура, за да даде знак на фуриите в него, че иска прясна вода от кладенеца. Миг по-късно водата вече течеше, чиста и хладна и Исана напълни две тенджери, преди да каже на фуриите да спрат. После тръгна из кухнята и допълни съдовете, чиято вода беше изкипяла. Извади тавичките с готовия хляб от пещта и сложи нови на тяхно място. Огледа се, за да се увери, че всичко е както трябва. Локвата беше приключила с миенето на пода и Исана я изпъди навън, за да попие в пръстта пред прага и да се върне обратно в земята.
– Ручей? – попита тя. – Защо се бавиш толкова?
Водата в кристалната гадателска купа (която в други дни служеше просто като най-обикновена кухненска купа) се раздвижи и три тихи пляскания по повърхността оповестиха появата на Ручей. Исана отиде до купата, преметна през рамо плитката си, вгледа се във водата и зачака надиплената повърхност да се укроти.
Фурията ѝ показа смътния образ на някакво езерце със застояла вода в Боровите падини. Една фигура с неясни очертания, най-вероятно Бърнард, премина през образа в купата и изчезна. Исана поклати глава. Образите на Ручей невинаги бяха достатъчно ясни, но очевидно Бърнард и Тави все още търсеха стадото.