Тави преглътна и погледна през рамо към вътрешността на конюшнята. Някой беше изскочил от сенките към майстора на меча. Очертанията на силуетите им се размиха, оплетоха, после някой извика и едрият майстор на меча продължи необезпокояван към вратата.
Фредерик преглътна и стисна здраво лопатата.
– Тави? Какво да правим?
– Дай ми секунда – изпелтечи Тави, – опитвам се да измисля нещо.
Изневиделица отстрани към него се хвърли марат, вдигна го и го залепи с трясък в стената на конюшнята. Тави нададе пресипнал крясък и замахна немощно с кинжала към омазания с кръв войн от вълчия клан, но острието само да го одраска.
Онзи оголи дълги кучешки зъби, дръпна се леко назад, колкото да го блъсне отново в стената, после пак и пак, докато не му изкара дъха и пред очите му не се появиха звезди.
Фред се изправи застрашително зад марата, прокара една яка ръка под брадичката му и го дръпна рязко от Тави.
– Тави! – изкрещя Фред. – Бягай!
Тави падна замаян на земята, надигна се на четири крака. Вдигна поглед – майсторът на меча приближаваше застрашително. Тави се обърна и стиснал здраво кинжала със златната дръжка, хукна, залитайки, през мелето от биещи се на двора.
Шмугна се под задния край на едно легионерско копие, подхлъзна се в тъмна локва, но не си направи труда да спре и погледне от какво. Окървавен фермер, в когото Тави разпозна един от хората на Рот, се изпречи насреща му и вдигна меч, но явно, разпознал навреме момчето, свали оръжието и му извика нещо, надвиквайки глъчката и грохота.
Над двора отново се изви вятър. Тави вдигна очи към небето и видя друг въздушен рицар да се рее и оглежда двора. Погледът му попадна на Тави и спря. Очите на мъжа се разшириха и той се спусна стремително надолу.
Наблизо изцвили кон. Тави се обърна и се заоглежда трескаво. Шмугна се покрай як възрастен фермер, който изтегляше един ранен легионер от мелето в средата на двора, и на мига се озова лице в лице с множество ездачи, които си пробиваха път през двора, размахвайки копия и мечове.
– Хашат! – извика Тави.
Главатарката се извърна рязко към него и вятърът развя бялата ѝ грива.
– Алеран! – подвикна му тя и се усмихна.
Очите ѝ се стрелнаха някъде над него, тя изсъска на коня си и стисна с крака гърба му. Животното се хвърли напред и почти събори Тави, докато се вдигаше на задни крака пред него. Тави се обърна и проследи с поглед въздушния рицар, който сега се беше устремил към жената. Двамата с Хашат замахнаха едновременно един към друг. Рицарят пропусна целта си, но сабята на главатарката го посече през лицето. Мъжът извика, посегна към очите си, но успя да се издигне отново във въздуха и да се отдалечи с несигурен полет над двора. Друг от конския клан се завъртя на коня и опъна един от онези силно извити къси маратски лъкове. Прицели се, пусна стрелата и свали рицаря от небето.
– Баа! – извика тържествуващо Хашат към стрелеца.
Мъжът се ухили и постави нова стрела. Хашат стисна окървавената си сабя със зъби и протегна ръка на Тави.
– Качвай се, алеран!
Тави хвана ръката ѝ и онемя от силата, с която кльощавата жена го издърпа върху меката подложка, която маратите използваха вместо седло. Хашат издърпа едната му ръка на кръста си и извика нещо на мъжете до нея на език, който той не разбра. Всички обърнаха едновременно конете и препуснаха към външната стена, разпръсквайки тълпата крещящи животни и хора.
– Какво става? – извика Тави.
– Хората ти са притиснати на стената! – отвърна Хашат. Тя повдигна рамо и едва сега Тави видя, че през него бяха преметнати дълги парчета черен плат – тъмните пояси, носени от рицарите предатели. – Вълците и стадоморите бяха най-близо до стената. Конете и гаргантите пробиват през тях към стената, но може да отнеме време. Сега се опитваме да помогнем на хората ти да се качат на стената или да се оттеглят към другия двор!
Пред очите на Тави дръжката на едно копие полетя отстрани, свали от коня един от ездачите на Хашат и той падна сред тълпа марати от клана на стадоморите. Те се нахвърлиха върху него, един прониза с каменния си нож гърлото му и от раната шурна кървав фонтан. Стадоморът сграбчи бялата грива на поваления си враг, направи няколко бързи резки по главата му и я отскубна заедно със скалпа.
Когато видя това, Хашат изкрещя от ярост. Вдигна коня си на задните му крака и го пришпори със скок към снишилия се над жертвата си стадомор. Копитата на животното го метнаха настрани и когато падна на земята, Тави видя, че гръдният му кош бе смазан и изкривен от едната страна. Един от ездачите вдигна копие и понечи да довърши поваления марат, но Хашат вдигна ръка и го спря с рязък крясък. Мъжът с копието кимна, свали го и с две светкавични движения издраска с върха му „Х” върху гърдите на стадомора. След това всички препуснаха отново към стената.