Тави преглътна и продължи да наблюдава.
Алдрик спря на няколко фута от двамата и застана неподвижно.
Бърнард разкърши рамо, извика и тръгна напред. Завъртя секирата отстрани, тя описа смъртоносна дъга към главата на майстора на меча. Алдрик приклекна под острието и то се заби в една от бойниците, вдигайки облак прах и ситни парченца камък. Бърнард използва набраната инерция, завъртя се около себе си и стовари секирата върху Алдрик с достатъчно сила, че да го разполови.
Алдрик изчака до последната секунда, преди да се отмести, но и после, движението му бе почти незабележимо. Извъртя се на една страна от кръста и пропусна острието на секирата на косъм покрай гърдите си. Едновременно с това вдигна рязко меча си нагоре и острието му потъна в корема на връхлитащия холтър, точно над колана на панталоните му. Бърнард застина на място и очите му се разшириха. Изпусна дрезгав стон, дръжката на секирата се изплъзна от пръстите му и изтропа на пътеката.
Тави наблюдаваше ужасен. Алдрик завъртя острието, докато го вадеше от тялото на Бърнард, после отстъпи небрежно настрани и го остави да падне от пътеката, право в хаоса, който цареше в двора.
– Чичо! – извика Тави.
Амара протегна ръка към него, докато падаше.
– Бърнард!
Фейд изпищя пронизително, пусна щита си и изтича при Тави. Вкопчи се в момчето, бръщолевейки неразбираемо.
Алдрик свали с рязко движение оръжието си и от острието му покапаха капки кръв, кръвта на Бърнард, по каменната пътека.
Лицето на Амара се изкриви в презрителна гримаса.
– Враните да те изкълват, Фиделиас – каза тихо тя. – Всички ви да изкълват.
Тави не я видя да замахва. В замъгления му поглед тя бе само едно размито петно с цвета на наметалото ѝ. Тя се хвърли към Алдрик и острието на меча ѝ изсвистя във въздуха, когато замахна към него.
Майсторът на меча направи няколко бързи стъпки назад, с безизразно, каменно лице. Мечът му пое сигурно острието на Амара. Последваха нови три удара, толкова бързи, че прокънтяха като един-единствен камбанен звън. Въпреки невероятната скорост на Амара, Алдрик отби всичките. Движенията му бяха премерени, бързи, а острието на меча му прибрано почти до тялото.
Тави запълзя напред. Сълзите пареха очите му, като влачеше огромния щит и хлипащия Фейд със себе си. Вдигна захвърления на пътеката кинжал и го напъха обратно в колана си, докато наблюдаваше безпомощен и ужасèн развоя на схватката.
Амара замахваше бясно, отстрани, отдолу, приклякаше и пак се изправяше, и пак замахваше. Острието ѝ летеше към гърлото, към коленете и отново към гърлото на Алдрик, но той отбиваше с лекота всеки удар. Изведнъж устните му се разтегнаха в зловеща усмивка и мечът му полетя към нея. Амара изсъска и гвардейското острие излетя от ръцете ѝ и спря на камъните до Тави.
Алдрик замахна странично и Амара извика. Залитна и се подпря на една от бойниците, с разпиляна по лицето ѝ коса. Тави видя кръв по ризницата на корема ѝ. Амара се обърна към Алдрик, олюля се и замахна с юмрук към лицето му. Той отплесна ръката ѝ настрани и я срита в коляното. Амара извика сподавено и падна на камъните. Надигна се и опита да стане.
Алдрик поклати глава, сякаш отвратен от жалката картина, и стовари тежкия си ботуш върху превързаната ѝ ръка. Тя изпищя и тялото ѝ се разтърси. Погледна към Тави, с блуждаещи очи, пребледняла като платно.
Алдрик не спря. Вдигна острието си, приклекна и замахна с две ръце към парализирания Курсор.
Тави дори не помисли какво прави. Грабна падналия меч на Амара в лявата си ръка и се хвърли към майстора на меча. Гвардейското острие се стрелна и намери пролука между ризницата и горната част на ботушите му. Въпреки че силата му стигна само колкото да го одраска леко, това се оказа достатъчно, за да накара Алдрик да отклони удара към врата на Амара, за да парира немощния замах на Тави.
Алдрик изръмжа, лицето му почервеня от гняв, откроявайки един стар белег на бузата му. Удари с оръжието си меча в ръката на Тави. Момчето почувства силата от съприкосновението чак в гърдите си. Ръката му изтръпна, от върха на пръстите до лакътя, а мечът отхвръкна някъде зад него.
Той се претърколи назад и се опита да вдигне щита, за да се предпази, но майсторът на меча го изби с ритник от ръцете на Тави и той падна някъде в двора.
– Глупаво момче – каза Алдрик и го погледна строго. – Дай ми кинжала.
Тави стисна здраво дръжката на оръжието в колана си и запълзя назад по стената.
– Ти го уби – изкрещя с пресипнал глас. – Ти уби моя чичо!
– А за това, което се случи на моята Одиана, беше виновен ти. Би трябвало да те убия още сега – изръмжа Алдрик. – Откажи се. Не можеш да спечелиш.