– Виж къде стоиш – отвърна спокойно Фейд.
Тави погледна в краката на Алдрик и в дълбоките разрези по каменната пътека и бойниците, оставени от меча на Фейд.
Алдрик погледна надолу и пребледня.
Бойницата до него се откъсна по резката, прорязана от Фейд, килна се навътре и се сгромоляса тежко върху отслабената пътека под бойниците. От двете резки, оставени от меча на Фейд плъзнаха паяжини от пукнатини. Майсторът на меча отстъпи назад, но камъкът под краката му поддаде като гнила дъска и Алдрик екс Гладиус и тонове камък от стената полетяха към двора под тях.
Фейд притвори очи за момент, издиша тежко, после погледна към Тави.
Момчето се взираше в него с учудване.
– Как?
Фейд сви рамене.
– Алдрик винаги е мислил в прави линии. Аз пък избрах криви.
– Фейд! Внимавай! – извика Тави, забелязал движението зад гърба му.
Робът се обърна, но Фиделиас успя да прехвърли вързаното на примка въже през главата му, същото, което бяха използвали преди това да се качат на стената. С рязко дръпване той стегна примката около врата на роба, запъна крака в каменната пътека и започна да дърпа.
Фейд опита да се бори, но краката му не намериха опора. Той залитна от ръба на пътеката, Фиделиас пусна въжето и Фейд изчезна от поглед. Краят на въжето бе завързан за една от бойниците и когато дължината му свърши, то се опъна и изплющя зловещо.
– Не – прошепна Тави.
Фиделиас се обърна към него.
– Не!
Момчето се изправи на крака и се хвърли към мъжа на стената, размахвайки яростно в протегнатата си напред ръка кинжал.
Фиделиас сграбчи Тави за ризата и без никакво усилие го завъртя и запрати в каменния парапет с бойници. Тави усети как въздухът изскочи от дробовете му при сблъсъка с твърдия камък и постоянната остра болка в ранената му ръка избухна като бушуващ пожар.
Той изхленчи от болка и пропълзя заднешком, но след няколко инча спря, когато усети ронещия се ръб на рухналата пътека на стената. Погледна надолу към острите, назъбени останки от падналата стена, към марати и зверове, които се биеха и убиваха с дивашко настървение.
Обърна глава към Фиделиас и стисна кинжала.
– Дай ми този нож – каза тихо Фиделиас и го изгледа с празни, лишени от емоции очи. – Дай ми ножа или ще те убия.
– Не – изхриптя Тави.
– Не е нужно да умираш, момче.
Тави преглътна. Примъкна се колкото можа по-близо до ръба и чу как камъкът изскърца и простена глухо под тежестта му.
– Стой далече от мен – викна Тави.
Лицето на Фиделиас се изкриви от гняв. Той вдигна рязко ръка и камъкът зад Тави се огъна, сякаш изведнъж омекнал като вода и преминалата по повърхността му вълна подметна зашеметения Тави обратно към Фиделиас.
Мъжът посегна към оръжието и Тави замахна отчаяно към ръката му. Фиделиас стисна здраво гърлото на момчето и Тави усети как дъхът му спира.
– Още по-добре – каза Фиделиас. – Без свидетели.
Погледът на Тави се премрежи и той усети как пръстите му отпускат хватката си около позлатената дръжка на кинжала.
Фиделиас поклати глава и стисна още по-силно.
– Трябваше просто да ми дадеш проклетия нож.
Тави се бори безрезултатно, докато накрая ръцете и краката му отказаха да се подчиняват. Той се вторачи в суровите очи на Фиделиас и почувства как тялото му се отпуска.
В този момент премреженият му поглед попадна на Амара. Тя се размърда и вдигна глава. После сгъна единия си крак, протегна ръка към него и издърпа от ботуша си малък нож. Стисна зъби, надигна се с мъка на счупената си ръка и замахна с ножа назад.
Амара го запрати в гърба на Фиделиас и той полетя, понесен от силен порив на внезапно извилия се вятър.
Тави видя как мъжът трепна и на лицето му се изписа изненада. Той се скова, пръстите му отпуснаха гърлото на Тави, ръката му се протегна към гърба, а лицето му се изкриви от болка.
– Искаше нож, Фиделиас – процеди през зъби Амара. – Връщам ти твоя.
Фиделиас, объркан и изплашен, се обърна към Тави и посегна към кинжала в ръката му.
Извика сподавено и Тави усети силния натиск около китката си, чудовищно силен натиск, после чу пукането на собствените си кости. Болката проряза цялото му тяло и ръката му увисна безпомощно.
Фиделиас посегна към кинжала и стисна позлатената дръжка.
Тави сграбчи колана му и задърпа с всичка сила.
Фиделиас залитна, нададе дрезгав вик и полетя от бойниците към назъбените камъни в подножието на стената. Тави се обърна и погледна надолу. Видя го как падна върху камъните с подгънати под тялото му крака. Стори му се, че чу пращенето на костите.