– Уорнър! – изкрещя Исана.
Той вдигна поглед и се опита да замахне с меча си към най-близката птица, но в немощния му удар нямаше сила. Ужасните птици нададоха пронизителен писък и започнаха да разкъсват фермера. Двама марати, с вплетени в косите тъмни пера от стадомор, наблюдаваха отстрани, докато злощастният холтър не бе разкъсан на парчета. Накрая един от тях пристъпи напред с нож в ръка и след кратко колебание отряза ушите на фермера. Подхвърли нещо на другаря си, което предизвика див гърлен смях, след което двамата оставиха птиците да довършат пира си с трупа, а те влязоха в постройката, която Уорнър беше защитавал.
Към яростните викове на биещите се в гарнизона се присъединиха нови – писъците на ужасени деца.
– Някой ще им помогне – каза запъхтян Фредерик. – Нали, господарке Исана? Някой ще им се притече на помощ, нали?
Исана погледна покрай стената към предния двор на укреплението. Взе решението на мига. Макар и ранен, Тави имаше поне някакъв шанс да оцелее. Ако тя не направеше нещо, тези деца нямаше да имат никакъв.
– Ние ще отидем – каза тя. – Да вървим.
Фредерик преглътна и кимна. Отърси рамото си от ръката ѝ и закрачи напред, като полюшваше нервно лопатата в ръце. Исана го последва.
Заети с пира си, стадоморите не им обърнаха внимание чак докато Фредерик не замахна с лопатата. Металното острие полетя в широка дъга, заби се във шията на по-едрата птица и я прекърши с остър пукот. Стадоморът падна като подкосен, а втората птица вдигна глава и клюнът ѝ се стрелна към лицето на Фредерик. Младежът отстъпи назад, а птицата го последва.
От вътрешността на помещението долетяха нови детски писъци. Исана изчака, докато другият стадомор се отдалечи достатъчно от вратата, и се втурна вътре.
– Господарке Исана! – извика Фредерик. – Чакай!
Исана видя вътре двамата марати, застанали пред импровизирана барикада от няколко прекатурени легла и сандъци за дрехи, зад която се криеха около дузина деца. Някои от по-големите имаха легионерски копия и ръгаха яростно срещу маратите всеки път, когато опитваха да приближат. Маратите размениха няколко тихи реплики, очевидно обсъждайки как най-лесно да измъкнат децата иззад барикадата.
Исана се приближи тихо до по-близкия марат, протегна ръка, докосна врата му и призова Ручей.
Маратът подскочи и нададе дрезгав крясък, който бързо замря в бълбукане в гърлото му, задавен от бликналата през устата и носа му вода. Вторият марат се завъртя и замахна с едър кокалест юмрук. Исана усети удар в скулата си и полетя заднешком към пода.
Опита се да пропълзи назад, но маратът я хвана за глезена и я издърпа към себе си. Тя го ритна със свободния си крак, но той замахна с нож към другия и внезапна пареща болка проряза прасеца ѝ. Усети как я притисна към пода, усети тежестта му върху себе си, после една груба ръка оплете пръсти в косата ѝ и издърпа рязко главата ѝ назад. С периферното си зрение видя блясъка на лъскавата каменна кама, която се спускаше към гърлото ѝ.
Вдигна ръка напряко на тази на марата и спря острието на не повече от инч от гърлото си. Маратът изръмжа, натисна надолу и Исана усети как ръката ѝ поддава под по-голямата сила на война.
Исана се задърпа от хватката му и призова отново Ручей, като се надяваше, че първият марат вече е достатъчно зашеметен. Фурията ѝ се подчини на мига и се вля обратно в нея. Исана заби ноктите на свободната си ръка в тази на марата. От раните в бледата кожа бликна кръв и тя насочи Ручей през отворените пролуки.
Маратът пое рязко въздух, потрепери и силата в ръцете му се стопи. Той подскочи, сгърчи се и пусна и Исана, и каменния си нож. Дръпна се рязко от нея, изви гръб и се хвана за гърдите.
Исана потрепери от връхлетелите я внезапен ужас и паника на марата, но не го освободи от хватката на Ручей. Онзи започна да се мята и отваря широко уста като риба на сухо, но Исана знаеше, че това нямаше да му помогне. Фурията беше спряла кръвта във вените му, а с тях и ударите на сърцето му.
Всичко свърши за минута. Когато се опомни, Исана стоеше над телата на мъртвите марати и се взираше в дузината уплашени, ококорени деца.
Миг по-късно на вратата се появи задъханият Фредерик. Младежът беше захвърлил щита си и вместо него държеше ръката на стройно полуголо момиче, което носеше робски нашийник и дрехи на танцьорка. Кракът на момичето кървеше, тя се беше облегнала на Фредерик и плачеше, заровила лице в рамото му.
– Господарке Исана – викна Фредерик. – Добре ли си?
– Засега – отвърна Исана. Отиде до него и му помогна да заведе момичето зад малката барикада. – Фредерик, трябва да останеш тук и да пазиш децата. Трябва да удържиш вратата. Ясно?